Политичестки ред и политически упадък [bg]

Директорите на Източноиндийската компания първоначално отхвърлят изискванията за открит подбор на служители, което не е в техен интерес, тъй като използват своя контрол над назначенията за собствено обогатяване. Още повече че има силен класов интерес за ограничаване на контингента от кандидати за длъжности – от изпратените в Индия служители през периода 1860 – 1874 г. почти три четвърти са синове на аристократи, на представители на висшата класа, на офицери от командния състав на армията и флота, на служители от самата компания или университетски възпитаници. Реформи са осъществени от енергичния млад служител сър Чарлс Тревелиан.

Тревелиан произхожда от баронетско семейство, учи в колежа „Хейлбъри“ и заема редица длъжности в Източноиндийската компания, включително заместник – секретар в Калкута. Неговият административен опит в нереформираната компания го превръща в яростен противник на патронажа и убеден привърженик на меритократичното общество на равните възможности. Той е отвратен от Индия, която нарича „клоака, към която гравитира утайката на английските професионалисти“. В Индия Тревелиан се запознава с Маколи и се оженва за неговата сестра, а двамата си сътрудничат за реформирането на Източноиндийската компания. През 1840 г. Тревелиан става заместник – министър на финансите и на практика ръководи министерството. Доказал се като способен администратор, Тревелиан установява, че ведомството страда от същата лоша организация и дисфункционалност като Източноиндийската компания.

През 1854 г. двамата със сър Стафорд Норткоут, личен секретар на министъра на финансите Уилям Гладстон, изготвят доклада „Норткоут – Тревелиан“, документ от над двайсет страници, който всъщност не е толкова скъсване с миналото, колкото кулминационна точка на поредица от доклади за реформи в публичния сектор, включително и на Източноиндийската компания, изготвени през предишното десетилетие. Докладът настоява за преустановяване на патронажните назначения и за наемане на държавни служители чрез конкурси. В него се предлагат разделяне на рутинните чиновнически задължения от по – високите административни функции и утвърждаване на високи образователни изисквания. Изискването за хуманитарно образование, което докладът посочва като необходимо, макар на теория да е достъпно за всички социални класи, всъщност ограничава кръга на кандидатите до аристокрацията и горната средна класа, които разполагат с пари и връзки, за да изпратят синовете си в Оксфорд и Кеймбридж. Въпреки това тези строги образователни изисквания приближават британската администрация до пруския и френския модел и допринасят за нейната солидарност и автономия.