Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
След няколко минути тримата седяха пред чиниите с бекон, рохки яйца на очи и препечени филийки.
През прозореца над кухненската мивка Гамаш виждаше градината на Емили и гората отвъд нея, посипана с толкова ярък сняг, че изглеждаше по-скоро синкав и розов, отколкото бял. Трудно можеше да се намери по-съвършено място за укриване. Не съществуваше по-безопасно тайно скривалище.
Главният инспектор обаче знаеше, че са не само в безопасност, а и в безизходица.
Като петзначките, помисли си той и отпи от силното горещо кафе. Докато останалият свят е тънел в Голямата депресия, тях са ги измъкнали, отнесли и оставили на сигурно място. Бяха получили всичко, което можеха да си пожелаят. Освен свобода.
Гамаш гледаше приятелите си, които хапваха бекон с яйца и си мажеха домашно приготвени сладка на филийки домашно изпечен хляб.
Те също имаха всичко, което можеха да си пожелаят. Освен свобода.
— Жером? — започна детективът колебливо.
— Oui, mon ami.[57]
— Искам да те питам нещо, свързано с медицината.
Мислите за петзначките му бяха напомнили за разговора с Мирна от предишната вечер.
Жером отпусна ръката си, с която държеше вилицата, и насочи цялото си внимание към Гамаш.
— Кажи.
— Близнаците — рече Гамаш — като цяло споделят ли един общ околоплоден мехур?
— В утробата? Еднояйчните близнаци — да. Но при разнояйчните не е така. Всеки от тях произхожда от отделна яйцеклетка и има собствен околоплоден мехур.
Определено му беше любопитно, но не попита защо Арман се интересува. Терез обаче го направи:
— Защо? Да не би двамата с Рен-Мари да очаквате щастливо събитие?
Гамаш се засмя:
— Колкото и да е прекрасно да се сдобием с близнаци на този етап от живота си — не. Всъщност проявявам интерес към многоплодните бременности.
— Колко? — попита Жером.
— Пет.
— Пет? Трябва да са резултат от инвитро процедури — предположи бившият лекар. — Медикаменти за повишаване на фертилността. Отделни яйцеклетки, така че почти със сигурност не става дума за еднояйчни близнаци.
— Не, не, тези са напълно еднакви. Или са били. А по онова време не е съществувало инвитро.
Терез впери поглед в него:
— Да не би да говориш за петзначките Уеле?
Гамаш кимна:
— Разбира се, били са пет. От една яйцеклетка. В утробата са се разделили на двойки и са поделяли общи околоплодни мехури. Освен една от тях.
— Колко щателен следовател си, Арман! — възкликна Жером. — Проследяваш случая чак до матката.
— Е, плодът не може да бъде заподозрян — отвърна Гамаш. — Това е голямото предимство на бебетата в утробата.
— Но пък има няколко недостатъка. — Жером замълча, за да събере мислите си. — Петзначките Уеле. Изучавахме ги в медицинския университет. Бяха феномен. Не просто многоплодна бременност, и то еднояйчна, ами и петте оцеляват при раждането. Забележителен човек е бил този доктор Бернар. Веднъж присъствах на негова лекция, беше много възрастен. Все още имаше бистър ум и все така се гордееше с момичетата.
Гамаш се зачуди дали трябва да каже нещо, но размисли. Нямаше нужда да хвърля кал върху идола. Още не.
— Какво искаше да попиташ, Арман?
— Относно петзначката, която е била в собствен околоплоден мехур. Дали това й се е отразило по някакъв начин след раждането.
— По какъв начин?
Гамаш се замисли. Какво всъщност искаше да разбере?
— Ами изглеждала е точно като сестрите си, но дали се е различавала от тях по нещо друго?
— Не ми е по специалността — уточни Жером и въпреки това продължи с отговора, — но според мен няма как да не й се е отразило. Не е задължително влиянието да е било негативно. Може да е станала по-издръжлива и самостоятелна. Останалите вероятно са имали естествен афинитет към онази от сестрите си, с която са споделяли общ мехур. Тъй като са били толкова близки — физически и физиологично — в продължение на осем месеца, нямало е как да не създадат връзки помежду си, които са на много повече нива освен личностното. А момичето, което се е развивало отделно от другите? Сигурно е била по-малко зависима от тях. По-самостоятелна.
Жером продължи да маже сладко върху филийката си.
— Или не — промърмори Гамаш и се замисли какъв ли би бил животът на вечния аутсайдер в една затворена общност. Дали и тя е жадувала за такава връзка? Дали, като е виждала колко са близки другите, се е чувствала изключена?
Мирна бе описала Констанс като самотна. Това ли бе причината? Нима е била сама и самотна през целия си живот, дори отпреди да поеме първата си глътка въздух?
57
Да, приятелю (фр.). — б. пр.