Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Усмихна се:

— Това, че ги карам да играят американски футбол вместо крикет, означава, че съм много лош човек, нали?

Тя се засмя:

— Мисля, че щом ги възпира да падат от таванските греди, е много хубаво нещо.

За малко не пропусна да го попита:

— На колко години са най-младите?

— В Управлението за специални операции не взимат осемнайсетгодишни. Най-младият е на двайсет и две.

Никълъс бе на двайсет и пет.

— Само три години по-млади от теб. А ти командваш ескадрила.

— Вътрешно се чувствам на хиляда години, Скай.

Гласът му бе тих и тя трябваше да се наведе близко, прекалено близко, за да го чуе. Недей – искаше й се да прошепне. Недей да говориш така. Защото сега единственото, което искаше, бе да се спусне от стената, да застане с гръб пред него и да облегне тялото си в неговото, да почувства как ръцете му се обвиват около нея, как брадичката му се обляга на рамото й, как топлият му дъх гали бузата й, докато тя се държи за него, а той се държи за нея. Да останат така цялата нощ, без да се пускат.

— Бих искала да мога да променя това – каза меко тя.

— Можеш – каза той, а устните му бяха толкова близо до ухото й. – Винаги си можела.

Някаква шумна група пилоти от ТСВВС премина покрай тях, като донесе острата болка на действителността и остави след себе си ехото на здравия разум.

Докато те отминаваха, Скай наистина слезе от стената, но се обърна с лице към реката, като се отърси от странните си видения: – Какво прави О’Фарел? – попита тя, за да прехвърли разговора в по-спокойни води.

— Същото, както и преди.

— Значи, флиртува с всяка жена от СЖВВС, която му се изпречи на пътя?

Никълъс не отговори.

— Всичко е наред – каза тя. – Знам го какъв е. Не търся в него спокойно пристанище за моето сърце или чувства. Ти си късметлия, че си намерил такъв човек – добави тя, сякаш по-скоро искаше да си го напомни. – Ще се върнете ли двамата с Марго в Ню Йорк, когато всичко свърши?

— Не знам. Не си правим планове за бъдещето.

— Мислиш ли, че майка ти ще бъде в състояние да присъства на сватбата?

Никълъс гледаше втренчено в земята:

— Марго не знае за майка ми. Не говорим за миналото. Връзката ми с Марго е…

Най-после срещна погледа й и Скай се стегна в очакване на онова, което щеше да каже. Физическа? Не успя да възпре неволното си потрепване при мисълта, че Никълъс се свързва с някого, воден от обикновена похот. Не, Никълъс не беше такъв. Но също така обаче на Никълъс не бе присъщо да крие толкова голяма част от себе си, да дава на една жена само онова, което е в момента, само половината от онзи Никълъс Крофърд, когото Скай познаваше.

— Нестандартна – завърши той, като не каза на Скай нищо повече от онова, което вече знаеше. Че Марго не беше ревнива. Че няма нищо против годеника й да води други жени на вечеря. Че бе най-непроницаемата личност, която Скай някога бе срещала.

Никълъс запали две цигари. Докато й подаваше едната, пръстите им се докоснаха. Очите му проследиха ръката й до устните.

Някъде над тях изкрещя чайка. Водата в реката нетърпеливо зашумя. Скай не чу нищо. В нейния свят в този миг присъстваше единствено Никълъс. Върху стената другата му ръка стоеше отпусната до нейната, на един сантиметър разстояние. Къс от самота, над който бе надвиснало най-поразителното и девствено небе, от което тя никога нямаше да се завърне, ако дръзнеше да полети в него. Място, което живееше само в нейното съзнание, но не и в това на Никълъс Крофърд, който се чувстваше толкова добре с нестандартната си годеница.

Тя се отдръпна, тръгна напред и чу зад себе си как Никълъс си прочиства гърлото. Дръпна от цигарата и това й напомни нещо. Френски цигари. Невъзможно бе да се купят френски цигари в Англия. И портокали. Извърна се и го погледна в лицето.

— Бил си във Франция.

Сърцето й изтръпна в гърдите, след това заби силно, яростно.

— Най-глупавото и опасно нещо. Никой не ходи във Франция. Всички само летят в небето. С изключение на теб. Как можеш да ми обещаеш, че няма да умреш, когато вършиш това?

Мълчанието му казваше всичко:

— О’Фарел – започна той, след това спря.