Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Този момент беше дошъл. Крас, Калек, Верееса и джуджетата — всички бяха пленени. Дренаята много добре знаеше, че ще трябва да избере един или няколко от тях — да ги открие и освободи. Както самата Верееса й беше казала, вероятно Крас ще е най-добрият й избор. Но, когато Ириди стигна до входа, тя бе напълно убедена, че търсенето й трябва да започне от етерния дракон…
Тринадесет
— Усещаш ли това? — Калек попита Крас. — Нещо става отвъд планината…
Драконът-магьосник не отговори, а вниманието му си оставаше приковано към входа на пещерата. Настъпилата тишина още повече вбесяваше младия син дракон. Беше се опитал да говори с Крас, но той само му кимаше и седеше като статуя. И макар Калек да разбираше, че другарят му си е наумил нещо, неведнъж го беше подканил да сподели поне част от него.
Крас знаеше, че Калек все още е склонен да приеме предложението на кървавия елф, но само дотолкова, че да си извоюва надмощие. В това имаше смисъл, но не беше достатъчно, защото не друг, а Синестра беше истинското зло в Грим Батол. Затова Крас не искаше да спори с Калек и предпочете да се фокусира върху това, което му даваше всъщност по-малко надежда.
— Не сме по-добри от тях… — отбеляза горчиво синият.
Макар и фокусиран върху задачата си, Крас не можа да прикрие любопитството си.
— Какво искаш да кажеш?
— Господарят ми, Малигос, който възвърна силите си, не може да каже нищо добро за смъртните раси и злоупотребата им с магия. Той продължава да твърди, че само драконите заслужават и са способни да използват правилно магията — каза Калек, поклащайки глава. — А сега ми се струва, че точно драконите я използват по-зле от всеки друг…
Крас тъкмо щеше да му отвърне, когато усети, че някой се движи в коридора и идва към тях. Този някой не излъчваше магията на Зендарин, но по-важното — не беше и нейната магия. Може би най-сетне беше това, на което се надяваше. Пред погледа му се появи един скардин. Вместо да се разочарова, Крас се обнадежди. Той започна да издава гърлени звуци, наподобяващи речта им, която беше чул по-рано. Люспестото джудже се обърна към него. Крас срещна очите му… и прикова поглед в тях. Направи го, без да използва някаква магия, а само с чиста воля. Калек издаде някакъв рязък, приглушен звук. Синият явно вече беше заинтригуван от плана му.
Скардинът остана неподвижен за няколко секунди, взрян в дракона-магьосник. После бавно влезе вътре. Но не се насочи към Крас, а по-скоро към близката стена. Без да откъсва поглед от магьосника, скардинът започна да се катери по стената. Крас го водеше с очи. Той беше усъвършенствал хипнозата в продължение на хилядолетия. Използваше я много рядко, защото презираше всеки, който си позволява да подчинява другите, макар и за кратко, но имаше моменти, когато това се оказваше необходимо — както сега.
Въпреки дундестото си тяло, скардинът се катереше умело, което не беше особена изненада, след като живееше в пещерите на Грим Батол. Крас го накара да продължи да се изкачва, докато най-накрая наближи тавана. Тогава той обърна очи към златното парче, което се носеше във въздуха. Скардинът скочи. Тежкото тяло на джуджето обгърна парчето. Щом се докосна до него, тялото му засия в златисто. Макар ясно да личеше, че му причинява ужасна болка, съществото не го пусна. Накрая скардинът и парчето се приземиха на пода.
— Жив ли е? — попита Калек.
— Смъртта му беше неизбежна — отвърна някак натъжено драконът-магьосник.
Крас служеше и защитаваше живота и съжаляваше, когато обстоятелствата налагаха подобно подло манипулиране на друго същество, било то и скардин. Но той се отърси от угризенията си и на свой ред попита:
— Сега усещаш ли някаква разлика около нас?
Отначало Калек като че ли не разбра въпроса. После изведнъж се намръщи.
— Парчето… влиянието му отслабна… само малко, но все пак отслабна.
— Имах такова предчувствие. Руната, която го защитава от магическо влияние, му позволява и да бъде буфер за силите на парчето.
Калек се опита да се освободи. Крас усети, че синият използва магията си, но безуспешно.