За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Той е извършил две лоши дела — изгорил Персепол и е убил Клит. Но ги е прославил с разкаянието си; и то така, че хората забравили за престъпленията му, за да запазят спомена за неговата добродетел; така че на тия дела се гледало по-скоро като на постигнало го нещастие, отколкото като на постъпки, свойствени нему; така че потомството след него се удивлявало на красотата на неговата душа, удивлявайки се едновременно на увлеченията и слабостите му; така че трябвало е да го оплакваш, защото да го мразиш било невъзможно.
Ще го сравня с Цезар. Когато Цезар пожелал да подражава на царете на Азия, той довел римляните до отчаяние с нещо, което може да се нарече чисто перчене; когато Александър пожелал да подражава на царете на Азия, той извършил нещо, което влизало в плана на неговата победа.
Глава XV
Нови средства за запазване на завоеванието
Когато един монарх покори някоя голяма държава, той може да прибегне до една достойна за уважение практика, която едновременно смекчава деспотизма и запазва завоеванието; тази практика е въведена от завоевателите на Китай.
За да не се отчайва победеният народ и да не се дава възможност на победителите да се възгордяват, за да се попречи управлението да стане военно и двата народа да се държат в границите на дълга, татарската династия, която царува сега в Китай, наредила всяка военна част, намираща се в провинцията, да се състои наполовина от китайци и наполовина от татари, така че ревността между двата народа да не излиза извън дълга. Съдилищата също са наполовина китайски, наполовина татарски. Всичко това е дало много положителни резултати: първо, двете нации се възпират една друга; второ, и двете имат военна и гражданска власт, така че едната не може да обезличава другата; трето, народът-победител може да се разпръсне из цялата страна, без да отслабне и изчезне; така той става способен да противостои на вътрешни и външни войни. Тази институция е толкова благоразумна, че именно нейното отсъствие е погубвало почти всички, които са извършвали завоевания по света.
Глава XVI
За деспотическата държава, която извършва завоевания
Когато завоеванието е грандиозно, то предполага деспотизъм. Тогава войската се разпръсва из провинциите и става недостъчна. Необходимо е в такъв случай около господаря постоянно да има части от предани нему воини, готови винаги да се хвърлят стремително в ония райони на империята, които биха могли да се разбунтуват. Тази гвардия е длъжна да обуздава всички останали части от армията и да кара да тръпнат всички онези, които са задължени да представят някаква власт в империята. Около китайския император винаги има отряд татари, готови да действуват веднага щом се наложи. У монголците, у турците, у японците винаги има един платен от господаря отряд, съществуващ независимо от армията, който се издържа от общите доходи от земята. Тия специални сили държат в респект общите сили.
Глава XVII
Продължение на същата тема
Ние вече казахме, че държавите, които деспотическата монархия покорява, трябва да станат васални. Историците се надпреварват да хвалят великодушието на онези завоеватели, които са връщали короната на победените от тях господари. В това отношение особено великодушни са били римляните, които навсякъде са поставяли царе, за да им служат те като оръдия за поробване. Тази мярка е необходима. Ако завоевателят присъедини завоюваната държава, управителите, които ще изпрати, не ще могат да се справят с поданиците, нито пък той самият с управителите. Той ще бъде принуден да отслаби военните части в старите земи, за да гарантира положението в новите. Всяка беда в една от държавите ще бъде обща и за двете; размириците в едната ще бъдат размирици и в другата. А ако, обратното, победителят върне на трона законния господар, той ще има в негово лице един верен съюзник, който чрез собствените си сили ще увеличи неговите сили. Ние току-що бяхме свидетели как Шах-Надир завладя съкровищата на Монголия, но й остави Индустан.
КНИГА ЕДИНАДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ, КОИТО УСТАНОВЯВАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА В НЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ДЪРЖАВНОТО
УСТРОЙСТВО
Глава I
Обща идея