Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 289
Перейти на страницу:

Аз правя разлика между законите, които определят политическата свобода в нейните отношения към държавното устройство, и законите, които определят тази свобода в нейните отношения към отделния гражданин. Първите ще бъдат предмет на настоящата книга; вторите ще разгледам в следващата.

Глава

II

Различните значения, които се дават на думата «свобода»

Няма друга дума, която да е получила толкова различни значения и да е впечатлила умовете по толкова различни начини, както думата свобода. Едни я употребяват заради леснотата, с която свалят този, на когото са дали тираническа власт; други — заради правото да избират този, на когото са длъжни да се подчиняват; трети — заради правото да носят оръжие и вършат насилия; четвърти — заради привилегията да бъдат управлявани само от човек от тяхната нация или със свои собствени закони. Един народ дълго време е приемал свободата като право да се носи дълга брада. Някои свързват това название с определена форма на управление, като изключват всяка друга. Тези, които са вкусили от сладостта на републиканското управление, отъждествяват свободата с него; други, които са се ползували от благата на монархията, поставят тази дума там. И най-сетне всеки е наричал свобода онова управление, което най-добре е отговаряло на неговите нрави и склонности; и тъй като в републиката пороците на управлението, от които хората се оплакват, не са така открити и натрапчиви, поради което се създава впечатление, че там говорят повече законите, отколкото техните изпълнители, свободата обикновено се приписва на републиките, като се изключват монархиите. И най-сетне, понеже при демокрациите народът като че прави всичко, което пожелае, свободата се натъкмява в тия форми на управление, като по този начин се смесва властта на народа със свободата на народа.

Глава III

Що е свобода?

Вярно е, че в демокрациите хората като че правят това, което искат; но политическата свобода не се състои в това да правиш каквото искаш. В една държава, т. е. в едно общество, където има закони, свободата не се състои в друго освен в това да имаш възможност да правиш онова, което трябва да искаш; и да не си принуден да правиш това, което не трябва да искаш.

Необходимо е да се изясни какво е независимост и какво е свобода. Свободата е правото да вършиш всичко, което законите позволяват; и ако някой гражданин може да прави това, което е забранено от законите, той не би разполагал със свобода тъй като останалите биха правили същото.

Глава IV

Продължение на същата тема

Демокрацията и аристокрацията не са по природа свободни държави. Политическата свобода има място само в умерените управления. Обаче тя не винаги се среща и в умерените държави; там има свобода само когато не се злоупотребява с властта; но историческият опит показва, че всеки човек е склонен към злоупотреба; и той върви в тази насока, докато стигне някакви предели. А и самата добродетел — кой може да си представи това — се нуждае от предели.

За да няма възможност от злоупотреба с властта, е необходима такава обществена уредба, че едната власт да възпира другата. Възможно е да се установи такъв ред, че никой да не може да те принуждава да вършиш това, което законите не те задължават да вършиш; и да не вършиш това, което законите ти позволяват.

Глава V

За целите

на различните държави

Макар всички държави общо да имат една цел — да запазят съществуването си, — все пак всяка една от тях има и своя, присъща само на нея цел. Така целта на Рим е била разширение границите на империята; на Лакедемон — войната; на юдеите — религията; на Марсилия — търговията; на Китай — спокойствието на обществото; на Родос — мореплаването; естествената свобода е цел на първобитните общества; цел на деспотическите държави са наслажденията на господаря; на монархиите — славата на господаря и държавата; на законите на Полша — независимостта на отделната личност; и произтичащото оттук потисничество на всички.

Има също така на света една нация, непосредственият предмет на чието държавно устройство е свободата. Нека разгледаме основните начала, на които тя се основава. Ако те са добри, свободата ще се отрази в тях като в огледало.

Не е трудно да се открие политическата свобода в едно държавно устройство. Ако тя може да се види там, където е, ако тя е намерена, защо да се търси по-нататък?

Глава VI

За държавното устройство на Англия

Във всяка държава има три вида власт — законодателна, изпълнителна, която е част от международното право, и изпълнителна, която е част от гражданското право.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)