![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
Контролът от Земята се осъществяваше от компютъра, който на свой ред бе управляван от Андромеда и помощниците й. Сигналите за целта, получени в Болдършо, бяха нанасяни през центъра за управление, мигновено преработвани и предавани на ракетата прехващач. Нейният полет можеше да се управлява с точност до милиметри.
През цялото това време единствено Гиърс и оперативният му щаб имаха достъп до центъра за управление. От чиста любезност на Флеминг и Доней бяха дадени монитори, които обаче се намираха в друга сграда. Андромеда спокойно пое работата с компютъра, а Гиърс се суетеше разтревожен и надут между пусковата установка и центъра за управление на изстрелванията. Това бе малък център за управление, откъдето се наблюдаваха предстартовата подготовка и излитането. Там имаше директен телефон, който го свързваше с министерството на отбраната. По нареждане на майор Куодринг Джуди бе получила задачата да извършва двойна проверка на всички влизащи и излизащи от базата.
В последния ден на октомври Бърдит разговаря с министър-председателя, а после позвъни на Гиърс и Рейнхарт.
— Следващият — рече им той.
Рейнхарт и Харви засякоха траекторията на нов обект едва след тридесет и шест часа. Призори те уловиха много слаб сигнал и включиха автоматичната свързваща система.
Сънливият персонал в Торнес се размърда, а Андромеда, която не си даваше много труд, ги наблюдаваше как проверяват информацията чрез компютъра. Оптималното време за изстрелване бе дадено веднага, бе предадено на центъра за управление на изстрелванията и предстартовото броене започна. Много скоро на радарните екрани можеше да се наблюдава и самата цел. В компютърната зала имаше един монитор за Андромеда, втори в центъра за управление на изстрелванията, трети — в Лондон, в командната зала в министерството на отбраната, да добавим и главния монитор в Болдършо, който бе наблюдаван от Рейнхарт. В Болдършо можеше да се чува и сигналът на обекта — едно непрекъснато бип-бип-бип, което усилиха и пуснаха по високоговорителите, така че звуците изпълниха цялата обсерватория.
По високоговорителите в Торнес звучеше предстартовото броене и екипите по изстрелването работеха сръчно около ракетните установки на скалистия бряг. При «нула» трябваше да излети ракетата за «първия изстрел», в случай на неуспех — втората ракета, а при необходимост — третата ракета с нови координати на полета, изчислени според времето на излитане. Андромеда категорично заяви, че от това няма да има нужда, но останалите добре знаеха, че грешките са присъщи на хората. Нито Гиърс, нито който и да било от началниците му можеше да си позволи подобен провал.
Броенето стигна до едноцифрените числа, после — до нула. В сивата утрин стартовите ракети пламнаха в алено. Чу се оглушителен шум. Земята се разтърси и издълженият тънък молив се плъзна към небето. След няколко секунди той изчезна зад облаците. В центровете за управление, в командната зала и в обсерваторията тревожни лица го наблюдаваха как се появява на екраните. Единствено Андромеда изглеждаше безразлична и сигурна в себе си.
В Болдършо Рейнхарт, Харви и техният екип наблюдаваха как двете траектории — на целта и на ракетата прехващач бавно приближават една към друга и чуваха бибипкането на обекта все по-ясно и по-силно. После траекториите се пресякоха и в същия момент звукът спря.
Рейнхарт се извъртя към Харви и го тупна с всички сили по гърба — нещо съвсем необичайно за него.
— Успяхме!…
— Попадение! — Гиърс вдигна телефона, за да позвъни в Лондон. Андромеда отмести поглед от екрана, сякаш случилото се бе съвсем маловажно. В Лондон Вандънбърг се обърна към британските си колеги в щаба.
— Какво ви е известно на вас? — рече той.
Тази вечер за пресата бе направено официално изявление:
«Министерството на отбраната съобщи, че нова британска ракета прехващач е унищожила орбитална ракета носител на триста и седемдесет мили над страната. Останките както на ракетата, която е с неизвестен произход, така и тези на прехващача изгоряха при навлизане в земната атмосфера, но прехващането бе следено с радарни съоръжения и може, както твърди министерството, да бъде потвърдено в детайли.»
От Уайтхол се чуха колективна въздишка на облекчение и възторжени поздравления за постижението. Правителството проведе едно необикновено весело заседание и след около седмица министър-председателят отново повика Бърдит.
Министърът на отбраната се представи спретнат и усмихнат, излъчващ самонадеяност и мирис на одеколон.