Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Очите му станаха празни, а гласа му глух.
— По-зле — издиша той.
Не исках да оставя тази дума да проникне в съзнанието ми. Бях благодарен, когато Алис заговори.
— Джейкъб, имаш ли нещо против да се превърнеш в човек? — каза Алис. — Искам да знам какво става.
Поклатих глава в същия момент, в който Едуард отговори.
— Трябва да остане свързан със Сет.
— Е, тогава ти би ли така добър да ми кажеш какво се случва?
Той обясни в насечени, лишени от емоция изречения.
— Глутницата мисли, че Бела се е превърнала в проблем. Те предвиждат потенциална опасност от… от това, което тя носи в себе си. Те смятат, че е техен дълг да премахнат опасността. Джейкъб и Сет се отделиха от глутницата, за да ни предупредят. Останалите планират да нападнат тази вечер.
Алис изсъска, накланяйки се надалеч от мен. Емет и Джаспър се спогледаха, след това очите им запретърсваха гората.
«Няма никой» — докладва Сет. «Всичко е тихо на западния фронт.»
«Може да заобиколят.»
«Ще обикалям в кръг.»
— Карлайл и Есме са по пътя за насам — каза Емет. — Най-много двадесет минути.
— Трябва да заемем отбранителна позиция — каза Джаспър.
Едуард кимна.
— Да влезем вътре.
— Ще обикалям периметъра със Сет. Ако се отдалеча прекалено и не чуваш мислите ми, слушай за воя ми.
— Добре.
Върнаха се в къщата стрелкайки с очи във всички посоки. Преди да влязат, аз се обърнах и побягнах на запад.
«Все още не намирам особено много» — каза ми Сет.
«Ще поема половината кръг. Движи се бързо — не искаме да им даваме шанс да се промъкнат покрай нас.»
Сет се хвърли напред във внезапен изблик на скорост.
Тичахме в тишина и минутите минаваха. Слушах шумовете около него, проверявайки преценката му.
«Хей — нещо много бързо идва насам!» — предупреди ме той, след 15 минути мълчание.
«Идвам!»
«Задръж където си. Не мисля, че е глутницата. Звучи различно.»
«Сет…»
Но той улови приближаващия мирис дошъл с бриза и го прочетох в ума му.
«Вампири. На бас, че е Карлайл.»
«Сет, оттегли се. Може да е някой друг.»
Но вече го нямаше.
Тревожно препуснах по западната граница. Нямаше ли да бъде просто прекрасно ако не съумеех да се погрижа за Сет поне за една скапана нощ? Ами, ако нещо му се случеше докато аз отговарях за него? Лия щеше да ме накълца на кайма.
Поне хлапето го нямаше за кратко. Няма и две минути и отново го почувствах в главата си.
«Да, Карлайл и Есме. Леле, ама колко бяха изненадани да ме видят! Сигурно вече са се прибрали. Карлайл благодари.»
«Той е свестен.»
«Да. Това е и една от причините, поради които сме прави да правим всичко това.»
«Надявам се.»
«Защо си толкова подтиснат, Джейк? Обзалагам се, че Сам няма да доведе глутницата тази вечер. Няма да поведе самоубийствена мисия.»
Въздъхнах. Нямаше особено значение, така или иначе.
«О. Не става дума толкова за Сам нали?»
Обърнах обратно, там където свършваше моята обиколка. Хванах миризмата на Сет, където последно беше обърнал. Не оставяхме никакви пролуки.
«Мислиш, че така или иначе Бела ще умре.» — прошепна Сет.
«Да, ще умре.»
«Горкият Едуард. Трябва да е обезумял.»
«Буквално.»
Името на Едуард изкара, кипящи на повърхността, други спомени. Сет ги прочете с удивление.
И тогава започна да вие.
«Леле, човече! Няма начин! Не си го направил… Това си е чиста проба долна гадост, Джейк! И ти го знаеш! Не мога да повярвам, че си казал, че би го убил. Какво е т’ва? Трябва да му кажеш — не.»
«Млъкни, млъкни, идиот такъв! Ще си помислят, че глутницата идва!»
«Уупс!» — той се секна по средата на воя.
Завъртях се и затичах на големи подскоци към къщата.
«Просто стой на страна от това, Сет. Поеми целия кръг за сега.»
Сет вреше и кипеше и го игнорирах.
«Грешна тревога, грешна тревога» — мислех си аз докато се приближавах, тичайки. «Съжалявам. Сет е малък. Забравя разни неща. Никой не напада. Грешна тревога.»
Когато стигнах до поляната, можех да видя Едуард да гледа втренчено през един тъмен прозорец. Притичах, исках да бъда сигурен, че съм предал съобщението.
«Всичко е наред — разбра ли?»
Той кимна веднъж.
Тая работа щеше да е много по-лесна ако не беше еднопосочна комуникация. Но пък от друга страна, бях доволен, че не съм в неговата глава.
Той погледа през рамо вътре в къщата и видях как тръпка премина през цялото му тяло. Махна ми да си вървя без да ме погледне и после изчезна от погледа ми.
— Какво става?