Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
«Решила си да пропуснеш събирането тази сутрин?» попитах аз.
«Когато се разделихме за патрулиране миналата вечер, поисках разрешение да си отида вкъщи, за да кажа на майка ми какво се беше случило…»
«Мамка му! Казала си на мама?» изръмжа Сет.
«Сет, почакай малко с роднинските ви работи. Продължавай, Лия.»
«Та когато отново станах човек, ми отне минута да обмисля всичко. Е, всъщност ми отне цяла нощ. Басирам се, че другите си мислят, че съм заспала. Но цялата работа две — отделни — глутници, две — отделни — глутнически — мисли ме накара доста да пресявам. Накрая претеглих безопасността на Сет и, ами други благини срещу идеята да се превърна в предател и да душа миризмата на вампирска кожа за бог знае колко време. Вие знаете какво реших. Оставих бележка на мама. Мисля, че ще чуем, когато Сам разбере…»
Лия се вдигна ухото към запад.
«Дам, предполагам ще чуем» съгласих се аз.
«Е, това е всичко. Какво правим сега?» попита тя.
Тя и Сет ме погледнаха с очакване.
Това беше точно типа неща, които не исках да ми се налагат.
«Предполагам, че просто ще наблюдаваме засега. Това е всичко, което можем да направим. Вероятно трябва да си дремнеш, Лия.»
«Вие сте спали толкова колкото и аз.»
«Мислех си, че ще правиш това, което ти наредят?»
«Вярно. Това ще се изтърка», измърмори тя и тогава се прозя. «Е, както и да е. Не ми пука.»
«Ще бягам на границата, Джейк. Никак не съм изморен.» Сет беше толкова доволен, че не ги принудих да си отидат у дома и преливаше от вълнение.
«Разбира се, разбира се. Ще отида да проверя Кълънови.»
Сет пое сам по пътеката изтрита върху влажната почва. Лия гледаше след него замислена.
«Може би обиколка или две преди да нощувам… Хей, Сет, искаш ли да видиш колко пъти мога да те надбягам?»
«НЕ!»
Чу се лай като тих кикот, Лия се мушкаше между дърветата след него.
Изръмжах безпомощно. До тук с мирът и тишината.
Лия се опитваше — за Лия. Сведе подигравките до минимум, когато се състезаваше в кръг, но беше невъзможно да не бъдеш наясно с нейното самодоволно настроение. Размишлявах за цялата тази компания от двама. Не важи наистина, защото един беше предостатъчен за моето съзнание. Но ако ще трябва да сме трима, не можех да се сетя за някой с който не бих искал да си разменя мислите.
«Пол?» предположи тя.
«Може би» — допуснах аз.
Тя се засмя на себе си, твърде нервно и жизнено, за да се обидя. Чудех се колко дълго ще трае радостта от избягването на съжалението на Сам.
«Това ще бъде моята цел, тогава — за да бъда по-малко дразнеща от Пол.»
«Дам, работи върху това.»
Преобразих се в другата си форма, когато бях на някога ярда от моравата. Не планирах да прекарам много време като човек тук. Но и не бях планирал да имам Лия на главата си също. Нахлузих си дрипавите шорти и тръгнах през тревната площ.
Вратата се отвори преди да стигна до стъпалата и бях изненадан да видя, че вместо Едуард, Карлайл пристъпи навън да ме посрещне — лицето му изглеждаше изтощено и пораженско. За секунда сърцето ми замръзна. Запънах се и спрях, неспособен да говоря.
— Добре ли си, Джейкъб? — попита Карлайл.
— А Бела? — задавих се аз.
— Тя е… до голяма степен както миналата вечер. Аз ли те разтревожих? Съжалявам. Едуард каза, че ще дойдеш в човешката си форма и дойдох да те приветствам, когато той не пожела да я остави. Тя е будна.
И Едуард не иска да губи от времето си с нея, защото той не му оставаше много време. Карлайл не каза това на глас, но най-вероятно си го помисли.
Мина известно време след като спах за последно — от преди последното ми патрулиране. Сега наистина можех да усетя това. Пристъпих и седнах на стъпалата на верандата и се свлякох на парапета.
— Нямах шанс да поговоря с теб миналата нощ, Джейкъб. Нямаш представа колко много ценя твоето… състрадание. Знам, че твоята цел беше да предпазиш Бела, но аз ти дължа, също така и безопасността на останалата част от моето семейство. Едуард ми каза, какво е трябвало да направиш…
— Не ми припомняй — измърморих аз.
— Щом така предпочиташ.
Стояхме в тишина. Можех да чуя другите в къщата. Емет, Алис и Джаспър — говореха с ниски, сериозни гласове на горния етаж. Есме бръмчеше глухо в друга стая. Розали и Едуард дишаха наблизо — не можех да кажа кой кой е, но можех да чуя разликата в затрудненото дишане на Бела. Можех на чуя и сърцето й. Звучеше… неравномерно.