Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
«Ще правим патрули» — предложи Сет.
«А какво ще правим, ако глутницата ни предизвика?» — очите ми се стегнаха. «Ще нападнем братята си? Сестра ти?»
«Не — даваме тревога и бягаме обратно.»
«Добър отговор. Но после какво? Не мисля…»
«Знам» — съгласи се той, по-малко уверен сега. «И аз не мисля, че мога да се бия с тях. Но те няма да са по-щастливи от нас при мисълта да ни нападнат. Това точно, може да е достатъчно за да ги спре. Освен това, сега те са само осем.»
«Престани да бъдеш толкова…» — отне ми около минута докато избера правилната дума. «Оптимистичен. Лазиш ми по нервите.»
«Няма проблем. Искаш да съм самата мрачност и унилост, или просто да млъкна?»
«Просто млъкни.»
«Напълно възможно.»
«Наистина ли? Не ми се струва така.»
Той най-сетне утихна.
И тогава преминахме през пътя и тръгнахме през гората, която ограждаше къщата на Кълън. Можеше ли Едуард вече да ни чуе?
«Може би трябва да си мислим нещо като „Идваме с мир“.»
«Давай.»
«Едуард?» — той произнесе името колебливо. «Едуард там ли си? О’кей, сега вече се чувствам малко тъпо.»
«Също така и звучиш тъпо.»
«Мислиш ли, че може да ни чуе?»
Бяхме на по-малко от миля далеч. «Така мисля. Здрасти Едуард. Ако можеш да ме чуеш — време е за съюзяване кръвопиецо. Имаш проблем.»
«Ние имаме проблем» — поправи Сет.
В този момент излязохме от дърветата на голямата морава. Къщата беше тъмна, но не и празна. Едуард седеше на верандата, между Джаспър и Емет. Бяха снежнобели на бледата светлина.
— Джейкъб? Сет? Какво става?
Забавих ход и после отстъпих няколко крачки назад. Миризмата беше толкова остра усещана през вълчия ми нос, че усещането беше сякаш буквално ме изгаряше. Сет изскимтя, колебаейки се, и след това отстъпи зад мен.
За да отговоря на въпроса на Едуард, оставих съзнанието си да пребяга през скарването със Сам. Сет мислеше заедно с мен, запълвайки празнотите и давайки различна гледна точка за нещата. Спряхме, когато стигнахме до частта с поруганието, защото Едуард изсъска свирепо и скочи от верандата.
— Искат да убият Бела? — той изръмжа равно.
Емет и Джаспър, които не бяха чули първата част от разговора, взеха така произнесения му въпрос, за твърдение. За стотни от секундата бяха до него, показвайки зъбите си и приближавайки към нас.
«Хей, хайде сега» — помисли си Сет, отстъпвайки.
— Ъмм, Джаз, не те. Другите. Глутницата идва.
Емет и Джаспър се заковаха на място; Емет се обърна към Едуард, докато Джаспър не помръдна очите си от нас.
— А на тях какъв им е проблема? — попита Емет.
— Същия като моя — изсъска Едуард. Но те имат собствен план за решаването му. Събери другите. Обади се на Карлайл! Той и Есме трябва да се върнат веднага.
Изскимтях неспокойно. Бяха разделени.
— Не са далеч — каза Едуард със същия мъртъв глас като преди.
«Ще огледам» — каза Сет. «Ще пробягам западния периметър.»
— Ще бъдеш ли в опасност Сет? — попита Едуард.
Със Сет се спогледахме.
«Не мисля» — помислихме едновременно. После добавих — «Но може би аз трябва да ида. За всеки случай…»
«По — малко вероятно е да нападнат мен» — изтъкна Сет. «За тях аз съм просто хлапе.»
«За мен ти си просто хлапе, хлапе.»
«Изчезвам. Ти трябва да координираш нещата с Кълънови.»
Той се извъртя и изстреля към тъмнината. Нямаше да заповядвам на Сет нагоре-надолу какво да прави, затова го оставих да тръгне.
С Едуард стояхме един срещу друг на тъмната поляна. Можех да чуя Емет да мърмори по телефона. Джаспър гледаше мястото където Сет беше изчезнал в гората. Алис се появи на верандата, и след като ме изгледа обезпокоено за един дълъг момент, прехвръкна до Джаспър. Предположих, че Розали беше вътре с Бела. Все още пазейки я, но от грешните опасности.
— Това не е първият път, в който ти дължа благодарност Джейкъб — прошепна Едуард. — Никога не бих поискал това от теб.
Помислих за това, което ме беше помолил по-рано днес. Когато ставаше въпрос за Бела, нямаше граници, които не би преминал.
«Напротив, би го направил.»
Той помисли за момент и после кимна.
— Предполагам, че си прав за това.
Въздъхнах тежко.
«Е, това не е първият път, в който не го правя за теб.»
— Да — прошепна той.
«Съжалявам, че не можах да направя много днес. Казах ти, че няма да ме послуша.»
— Знам. Така и не вярвах наистина, че би го направила. Но…
«Трябваше да опиташ. Разбирам. Тя по-добре ли е?»