Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Но тази вечер той грешеше.
И аз не бях роден, за да коленича пред него.
В секундата, в която приех рожденото си право, оковите паднаха от тялото ми.
Можех да усетя как в мен се събират едновременно свобода, но също и някаква странна, лъжлива сила. Лъжлива, защото силата на Алфата идваше от неговата глутница, а аз нямах глутница. За миг ме обзе самота.
Нямах глутница.
Но бях изправен и силен, когато тръгнах към мястото, където Сам стоеше и планираше заедно с Пол и Джаред. Той се обърна при звука на приближаването ми и черните му очи се присвиха.
«ДУПКА» — казах му аз отново.
Той го чу веднага, чу в звука на Алфа гласа в мислите ми, избора, който бях направил.
Той отскочи половин стъпка назад със шокирано изскимтяване.
«Джейкъб? Какво си направил?»
«Няма да те последвам Сам. Не и за нещо толкова грешно.»
Той се взря в мен, изумен. «Ти би… ти би избрал своите врагове пред семейството си?»
«Те не са» — поклатих глава, разяснявайки — «те не са наши врагове. Никога не са били. Не виждах това, преди наистина да помисля за унищожението им, преди да го премисля.»
«Не става дума за тях» — изръмжа ми той. — «Това е заради Бела. Тя никога не е била за теб, никога не те избра, но ти продължаваш да съсипваш живота си заради нея!»
Бяха тежки, но верни думи. Поех си голяма глътка въздух, вдишвайки ги.
«Може би си прав. Но ти ще унищожиш глутницата заради нея Сам. Без значение колко от тях оцелеят тази вечер, ръцете им винаги ще бъдат изцапани с кръв.»
«Трябва да защитим семействата си!»
«Знам какво си решил Сам. Но не решаваш за мен, вече не.»
«Джейкъб, ти не можеш да обърнеш гръб на племето.»
Чух двойното ехо на неговата Алфа заповед, но този път тя беше без никаква тежест. Тя повече не се отнасяше за мен. Той стисна зъби, опитвайки се да ме принуди да откликна на думите му.
Вгледах се в бесните му очи. «Синът на Ефрайм Блек не е роден да следва този на Леви Ълей.»
«Така ли ще бъде тогава, Джейкъб Блек?» Козината на врата му настръхна и той оголи зъбите си. Пол и Джаред изръмжаха и се наежиха от двете му страни. — «Дори да можеш да ме победиш, глутницата никога няма да те последва!»
Сега аз рязко се дръпнах назад и изненадано скимтене се откъсна от гърлото ми.
«Да те победя? Няма да се бия с теб Сам.»
«Какъв е планът ти тогава? Няма да се оттегля, за да можеш ти да пазиш вампирските изчадия, за сметка на племето ни.»
«Не ти казвам да се оттеглиш.»
«Ако им заповядаш да те последват…»
«Никога няма да отнема ничия воля.»
Сам размаха опашката си като камшик отвращавайки се от присъдата в думите ми. Тогава направи крачка напред, заставайки с оголени зъби на сантиметри от мен, готов за бой. До този момент не бях забелязал, че бях израсъл по-висок от него.
«Не може да има повече от една Алфа. Глутницата избра мен. Ще ни разцепиш ли тази вечер? Ще се обърнеш ли срещу братята си? Или ще спреш тази лудост и ще се присъединиш към нас отново?» Всяка дума беше наслоена със заповед, но не можеше да ме докосне. Кръвта на Алфа течеше неразредена във вените ми.
Можех да видя защо никога не е имало повече от един мъжки Алфа в глутницата. Тялото ми откликваше на предизвикателството. Можех да усетя как се надига в мен инстинкта да защита правото си. Примитивното ядро на вълчото ми Аз се напрегна за битката за надмощие.
Съсредоточих цялата си енергия, за да контролирам реакцията. Нямаше да се поддам на една безсмислена, разрушителна битка със Сам. Той все още беше мой брат, макар че го отхвърлях.
«Има само един Алфа в тази глутница. Не оспорвам това, аз просто избирам да тръгна по собствения си път.»
«Към вампирско сборище ли принадлежиш сега, Джейкъб?»
Трепнах.
«Не зная Сам. Но знам това…»
Той се сви, усещайки тежестта на Алфата в тонът ми. Отрази му се повече, отколкото той можеше да докосне мен. Защото аз бях роден да водя него.
«Ще застана между теб и Кълънови. Няма просто да стоя и да гледам как глутницата убива невинни (беше ми трудно да използвам тази дума за вампири, но беше истина) хора. Глутницата е по-добра от това. Води ги в правилната посока, Сам.»
Обърнах му гръб и хор от воеве разкъса въздуха около мен.
Вкопавайки нокти в земята, затичах с все сила надалеч от шума и безпорядъка, които бях създал. Нямах много време. Добре, че поне Лия беше единствената с някакъв шанс да ме надбяга, а аз вече имах преднина.