Зазоряване

Той чакаше с нетърпеливо изражение.

— Няма да смогна, ако продължаваш да ме разсейваш — предупредих го аз.

— Ще бъда добър — обеща той.

Стиснах устни и присвих очи. Тогава се усмихнах.

Сложих ръцете си върху лицето му отново, вдигнах щита от мислите си и започнах оттам, където бях последно — с кристално ясният спомен от първата нощ на новият ми живот… като се концентрирах върху детайлите.

Засмях се задъхано, когато настойчивата му целувка прекъсна отново опита ми.

— По дяволите — изръмжа той, целувайки жадно ръба на ключицата ми.

— Имаме достатъчно време, за да поработим върху това — напомних му аз.

— Завинаги, и завинаги, и завинаги… — прошепна той.

— Звучи ми напълно достатъчно.

След което продължихме блажено в тази малка, но съвършена част от нашата вечност.