Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
11. Двете неща на върха на списъкът ми «нещата-които-никога-не-искам-да-правя»
Сам започна да строява останалите, докато аз още бях на земята. Ембри и Куил стояха до мен, чакайки ме да се съвзема и да изпълня каквото ми беше наредено.
Можех да усетя подтика, нуждата, да се изправя на краката си и да ги поведа. Непреодолимият импулс се засили и аз безсмислено се опитах да го преборя, свивайки се на земята, където бях.
Ембри изскимтя тихичко в ухото ми. Той не искаше думите да минават през ума му, беше го страх да не привлече отново вниманието на Сам върху мен. Почувствах безмълвната му молба към мен да се изправя, да се справя и приключа с всичко това.
Усещаше се страх в глутницата, не толкова индивидуален, колкото страх за нейната цялост. Не можехме да си представим, че всички щяхме да оцелеем тази вечер. Кои братя щяхме да загубим? Чии съзнания щяха да ни напуснат завинаги? Чии скърбящи семейства щяхме да утешаваме на сутринта?
Умът ми започна да работи заедно с техните умове, да мисли в унисон, докато се справяхме с тези страхове. Автоматично се изтласках от земята и изтръсках козината си.
Ембри и Куил изпухтяха с облекчение. Куил ме докосна веднъж с носа си.
Мислите им бяха изпълнени с нашето предизвикателство, с нашата задача. Заедно си спомнихме нощите, когато бяхме гледали Кълънови да се упражняват за битката с новосъздадените. Емет Кълън беше най-силният, но Джаспър би бил по-големият проблем. Движеше се като светкавица — сила, скорост и смърт събрани в едно. Колко ли векове опит имаше? Достатъчно, след като всички Кълън се обръщаха към него за напътствия.
— Ще мина отпред ако искаш фланга — предложи Куил.
В неговите мисли имаше повече вълнение отколкото при повечето от останалите. Когато Куил беше наблюдавал инструктажа на Джаспър онези нощи, беше умирал от желание да пробва уменията си срещу тези на вампирите. За него това щеше да бъде състезание. Макар че знаеше, че живота му беше изложен на риск, той все пак виждаше нещата по този начин. И Пол се чувстваше по този начин, както и хлапетата, които никога не се бяха участвали в битка досега — Колин и Брейди. Сигурно щеше да е същото и за Сет, ако противниците не бяха негови приятели.
«Джейк» — побутна ме Куил. — «Как искаш да действаш?»
Само поклатих глава, не можех да се съсредоточа. Импулса да следвам заповеди ме накара да се почувствам като кукла на конци — всеки конец закачен за мускулите ми. Сега този крак напред, а сега другия.
Сет се влачеше след Колин и Брейди — Лия беше поела да ги води. Тя игнорираше Сет, докато планираше с другите и можех да видя, че предпочиташе той да не влиза в боя. Имаше майчинска нотка в нейните чувства към по-малкия й брат. Искаше Сам да го изпрати у дома. Сет не усети съмненията на Лия. Той също се опитваше да се приспособи към усещането, че е марионетка на конци.
«Може би ако спреш да се съпротивляваш…» — прошепна Ембри.
«Просто се концентрирай върху нашата част. Върху едрите. Можем да ги бием. Дължим им го!» — Куил се надъхваше, като нахъсваща реч преди голям мач.
Можех да видя колко лесно би било, да не мисля за нищо друго освен моята част. Не беше трудно да си представя как нападам Джаспър и Емет. Били сме и друг път близо до сбиване. Дълго време бях гледал на тях като на врагове. Сега отново можех да го направя.
Просто трябваше да забравя, че защитаваха това, което и аз бих защитавал. Трябваше да забравя причината, поради която можеше да пожелая те да спечелят…
«Джейк,» — предупреди ме Ембри, «Дръж мислите си в играта.»
Краката ми се задвижиха бавно, дърпайки се да се освободят от конците.
«Няма смисъл да се съпротивляваш» — Ембри прошепна отново.
Беше прав. Рано или късно щях да направя каквото Сам искаше, ако пожелаеше да ме притиснеше. А той го желаеше. Очевидно.
Имаше добра причина властта на Алфата да съществува. Дори глутница, силна като нашата, не представляваше особена сила без лидер. За да бъдем ефективни, трябваше да действаме заедно, да мислим заедно. А това изискваше тялото да има глава.
Така че, какво, ако Сам бъркаше този път? Никой не можеше да направи нищо. Никой не би могъл да оспори решението му.
Освен.
И ето, че беше там — мисъл, която никога, никога не бях искал. Но сега, когато краката ми бяха омотани в конци, аз осъзнах изключението с облекчение, с повече от облекчение — с дива радост.
Никой не можеше да оспори решение на Алфата, освен мен.
Не бях заслужил нищо, но имаше неща, които се бяха родени в мен, неща, които бях оставил непотърсени.
Никога не бях искал да водя глутницата. И сега не го исках. Не исках да нося на раменете си отговорността за съдбата на всички нас. Сам беше по-добър в това отколкото аз щях някога да бъда.