Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
«И ти не харесваш вампири!»
«Но съм обвързан с този съюз. Ти не си.»
«Ще спазвам дистанция от тях. Мога да патрулирам тук навън, точно като Сет.»
«И трябва да ти се доверя за това?»
Тя изви врат нагоре, изправена на пръстите си, опитвайки се да бъде висока колкото мен и се вгледа в очите ми.
«Няма да предам моята глутница.»
Исках да дам главата си назад и да извия, както Сет бе направил преди.
«Това не е твоята глутница! Това дори не е глутница! Това съм само аз, отделил се самичък! Какво ви има на вас Клиъруотърови? Защо не можете да ме оставите сам?»
Сет, сега пристигащ зад нас, изскимтя; бях го обидил. Страхотно!
«Бях полезен, нали така, Джейк?»
«Не си си създал твърде много неприятности, хлапе, но ако ти и Лия вървите в пакет — ако единствения начин да се отърва от нея е ти да си отидеш у дома… Е, можеш ли да ме виниш, че искам да се махнеш?»
«Ъгх, Лия, всичко развали!»
«Да, знам» каза му тя и мисълта беше изпълнена с отчаяние.
Почувствах болката в тези две малки думи и тя бе по-голяма от колкото бих предположил. Не исках да усещам това. Не желаех да се чувствам зле за нея. Вярно, глутницата беше груба с нея, но тя си докара всичко това с мъката, която разваляше всяка нейна мисъл и правеше това да си в главата й кошмар.
Сет също се чувстваше виновен.
«Джейк… Няма наистина да ме отпратиш, нали? Лия не е толкова лоша. Наистина. Искам да кажа, че с нея тук може да разгърнем периметъра ни по-надалеч. И така групата на Сам остават седмина. Няма начин да крои атака, когато е толкова числено превъзхождан. Вероятно е добре…»
«Знаеш, че не искам да водя глутница, Сет.»
«Тогава не ни води» — предложи Лия.
Изхърках.
«Устройва ме. Отивайте си у дома сега.»
«Джейк» — помисли си Сет. «Мястото ми е тук. Аз наистина харесвам вампирите. Кълънови, по-точно. Те са хора за мен и аз ще ги защитавам, ’щото това ни е работата.»
«Може би на теб това ти е мястото, хлапе, но не и на сестра ти. И тя ще отиде, където си и ти…»
Спрях за кратко, защото видях нещо, когато казах това. Нещо, за което Лия се опитваше да не мисли.
Тя нямаше да отиде никъде.
«Мислех си, че това е заради Сет» помислих си кисело.
Тя потрепери.
«Разбира се, че съм тук заради Сет. И за да се отърва от Сам.» Челюстта и се стегна. «Не съм длъжна да ти се обяснявам. Просто трябва да правя това, което ми наредят. Мястото ми е в твоята глутница, Джейкъб. Точка по въпроса.»
Отстъпих далеч от нея, ръмжейки.
Мамка му! Никога нямаше да я надвия. Колкото и да не ме харесваше, колкото и да ненавиждаше Кълънови, колкото и щастлива да беше убивайки всеки възможен вампир точно сега, колкото и да я дразни това, че в замяна трябва да ги защитава — всяко едно от тези неща беше нищо в сравнение с това, което чувстваше — да бъде свободна от Сам.
Лия не ме харесваше, така че не беше голямата работа това, че исках тя да изчезне.
Тя обичаше Сам. Все още. И това той да иска тя да изчезне беше по-болезнено отколкото може да понесе. Сега тя имаше избор. Би се възползвала от всеки друг вариант. Дори това да значеше да се нанесе при Кълънови като тяхно галено кученце.
«Не знам дали бих отишла толкова далеч» помисли си тя. Опита се да направи думите груби, агресивни, но имаше голяма пукнатина във фасадата й. «Сигурна съм, че ще опитам да се самоубия няколко пъти преди това.»
«Виж, Лия…»
«Не, ти виж, Джейкъб. Престани да спориш с мен, защото не отивам никъде. Няма да ти се пречкам, става ли? Ще направя каквото искаш. С едно изключение — няма да се върна в глутницата на Сам и няма да бъда прочувствената бивша, от която той не може да се отърве. Ако искаш да се махна — ще трябва да ме заставиш.»
Изръмжах за една дълга, гневна минута. Започвах да изпитвам симпатии към Сам, въпреки това, което беше причинил на мен и на Сет. Нищо чудно, че само раздаваше заповеди наляво и надясно на глутницата. Как другояче би се свършило нещо?
«Сет, ще ми се обидиш ли, ако убия сестра ти?»
Той се престори, че мисли за минута.
«Ами… да, най-вероятно.»
Въздъхнах.
«Добре тогава, госпожице Ще-Направя-Всичко-Което-Желаеш. Защо не бъдеш полезна и не ни кажеш всичко, което знаеш? Какво стана, след като заминахме тази нощ?»
«Много виене, но вие сигурно чухте тази част. Беше толкова шумно, че ни отне известно време да осъзнаем, че не чуваме нито един от вас вече. Сам беше…» Думите й не достигаха, но ние можехме да го видим в главата й. И двамата със Сет се свихме. «След това беше ясно, че трябва да премислим някои неща. Сам планираше първо да говори с другите старейшини тази сутрин. Трябваше да се срещнем и да обмислим планът на действие. Мога да кажа, че няма да планира или предприема друга атака точно сега. Самоубийство е на този етап, със теб и Сет, самоотлъчили се, и кръвопийците, способни да предвидят. Не съм сигурна какво ще направят, но не бих се скитала из гората сама, ако бях пиявица. Сега е отворен ловен сезон за вампири.»