Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
И тогава пронизителния вой на Сет разцепи утринната тишина.
Надигнах се над земята, задните ми крака рязко се изправиха преди предните да са се отделили от почвата. Побягнах към мястото, на което Сет беше замръзнал, слушайки заедно с него стъпките на бягащите в наша посока лапи.
«Добро утро, момчета!»
Шокирано скимтене се процеди от зъбите на Сет. И тогава и двамата изръмжахме, когато се задълбахме по-надълбоко в новите мисли.
«О, човече! Махай се, Лия!» — простена Сет.
Спрях когато стигнах до Сет, с глава наклонена назад, готов да вия отново — този път от недоволство.
«Намали врявата, Сет.»
«Вярно. Ъгх! Ъгх! Ъгх!» — Той изскимтя и докосна земята с лапи, драскайки дълбоки бразди в калта.
Лия притича в позиция, нейното малко сиво тяло се лъкатушеше през шубрака.
«Престани да хленчиш, Сет. Такова си бебе.»
Изръмжах и ушите ми се изравниха с черепа ми. Тя автоматично отстъпи крачка назад.
«Какво си мислиш, че правиш, Лия?»
Тя изпухтя тежко:
«Не е ли очевидно? Присъединявам се към вашата скапана малка изменническа глутница. Кучетата, защитници на вампирите.» — Тя излая ниско, саркастичен смях.
«Няма такова нещо! Обърни се обратно преди да съм изтръгнал едно от сухожилията ти.»
«Сякаш може да ме хванеш.» Тя се изхили и сви тялото си за изстрелване. «Искаш ли да се надбягваме, о безстрашни водачо?»
Поех дълбок дъх, пълнейки дробовете си докато страните ми не се издуха. Тогава, когато бях сигурен, че няма да изкрещя, издишах шумно.
«Сет, осведоми Кълънови, че това е просто глупавата ти сестра» — Мислех думите възможно най-грубо и безчувствено. «Аз ще се оправя с това.»
«Веднага!» — Сет беше твърде щастлив, да замине. Той изчезна послушно към къщата.
Лия изскимтя и се наклони след него, козината на раменете и се изправи.
«Просто ще го оставиш да отиде при вампирите сам?»
«Убеден съм, че той предпочита те да го унищожат, отколкото да прекара още една минута с теб.»
«Млъквай, Джейкъб. Ууупс, съжалявам — исках да кажа, млъкнете, най-върховен Алфа.»
«Защо, по дяволите, си тук?»
«Мислиш си, че просто ще си стоя вкъщи, докато малкото ми братче предлага услугите си като играчка за дъвчене на вампири?»
«Сет не иска или пък нуждае от твоята закрила. Всъщност никой не те иска тук.»
«Оооох, оуч, това ще ми остави голям белег! Ха!» — излая тя. — «Кажи ми кой ме иска около себе си и се махам.»
«Значи това въобще не е заради Сет, нали?»
«Разбира се, че е. Просто отбелязвам, че да си нежелан не е нищо ново за мен. Не е много мотивиращ фактор, ако ме разбираш какво искам да кажа.»
Изскърцах със зъби и се опитах да си прочистя ума.
«Сам ли те прати?»
«Ако бях тук по волята на Сам нямаше да можеш да ме чуваш. Вече не съм зависима от него.»
Слушах внимателно мислите омешани с думите. Ако това беше отвличане на вниманието или пък тактическа маневра, трябваше да съм достатъчно внимателен, за да го видя. Но там нямаше нищо. Нейното обяснение не беше нищо друго, а самата истина. Неохотна, почти отчаяна истина.
«Ти си зависима от мен сега?» — Попитах с дълбок сарказъм.
«Аха. Вярно.»
«Възможностите ми за избор са ограничени. Работя с възможностите, които имам. Повярвай ми, не се радвам на това повече от теб.»
Това не беше вярно. В съзнанието й имаше раздразнено вълнение.
Тя не беше щастлива за това, но пък и имаше странни чувства. Претърсвайки мислите й, се опитах да разбера.
Тя настръхна възмутена от натрапването без покана. Обикновено се опитвах да заглуша мислите на Лия — до сега никога не съм се опитвал да я разбера.
Бяхме прекъснати от Сет, мислещ за обяснението, което бе дал на Едуард. Лия изскимтя загрижено. Лицето на Едуард, поставено в рамката на същия прозорец, както миналата нощ, не показа никаква реакция на новините. Това бе едно пребледняло мъртво лице.
«Уау, изглежда зле» измърмори Сет на себе си. Вампирът не реагира и на тази мисъл. Той изчезна в къщата. Сет се завъртя и се отправи към нас. Лия се отпусна леко.
«Какво става?» попита тя. «Настигни ме ако можеш.»
«Няма смисъл. Няма да останеш.»
«Всъщност, господин Алфа, оставам. Защото очевидно трябва да принадлежа някъде — и не си мисли, че не съм се опитвала сама да се отделя, ти знаеш много добре, че това не работи — избирам теб.»
«Лия, ти не ме харесваш. Аз не те харесвам.»
«Благодаря ти, Капитан Очевиден. Това няма значение за мен. Оставам със Сет.»
«Ти не харесваш вампири. Не мислиш ли че това тук е малък конфликт на интереси?»