Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— А може би им е нужен не само Джеф? — каза той.
Както се полагаше, Инспекторът представи отчет за посещението си на острова. Колонистите биха дали всичко, само и само да узнаят съдържанието на този отчет. Всички цифри и сведения бяха погълнати от ненаситната памет на мощни изчислителни машини, които представляваха част — но само една малка част — от незримите сили, с които се разпореждаше Карелен. Още преди безстрастният електронен ум да направи някакви изводи, Инспекторът изказа своите съображения. Преведени към човешката мисъл и човешкия език, те звучаха горе-долу така:
— Не ни се налага да предприемаме някакви мерки по отношение на Колонията. Експериментът е любопитен, но с нищо не може да повлияе на бъдещето. Увлечението им по изкуството не ни засяга, а научни изследвания в опасни направления там явно изобщо не се провеждат.
В съответствие с нашия план съумях да узная как се учи и се развива Номер Едно, без да привличам нечие внимание. Съответните данни са приложени и по тях можем да се убедим, че засега няма никакви признаци на нещо необичайно. Но, както знаем, Пробивът рядко се открива предварително.
Срещнах се също и с бащата на Номер Едно и останах с впечатление, че той иска да поговори с мен. За щастие успях да избегна това. Несъмнено той подозира нещо, макар че не може нито да разбере истината, нито да повлияе някак върху крайния резултат.
Колкото повече време минава, толкова повече ми е жал за тези хора.
Джордж Грегсън би се съгласил с извода на Инспектора, че у Джеф няма нищо необичайно. Съществуваше само този непонятен случай, който плашеше като гръм от ясно небе, последван от абсолютна тишина.
Като всяко седемгодишно момче и Джеф бе изпълнен с енергия и любопитство. Беше умен, когато се стараеше да бъде такъв, но нямаше опасност да стане гений. Понякога Джийн уморено си мислеше, че синът й е създаден по класическа рецепта: какво представлява малкото момче? — шум и крясъци в обвивка от мърсотия. Впрочем по отношение на мърсотията не винаги беше толкова уверена — доста от нея трябваше да се натрупа върху до черно загорялата кожа на сина й, за да бъде забелязана.
Джеф бе ту ласкав, ту тъжен, ту затворен, ту чистосърдечен. Не можеше да се каже, че обича повече някой от двамата си родители и появата на бял свят на по-малката му сестра не предизвика у него ни най-малка ревност. Беше безупречно здрав — нито един ден в живота си не бе боледувал. Но за съвременните времена и за местния климат в това нямаше нищо необичайно.
За разлика от други момчета Джеф не скучаеше в обществото на баща си и не бързаше да се измъкне от него и да отиде при връстниците си. Явно бе наследил художествения талант на Джордж и едва ли не веднага след своето прохождане стана постоянен посетител в театъра на Колонията. А театърът го призна за свой жив талисман, който носи щастие и е много ловък в поднасянето на букети на гастролиращите на сцената и екрана звезди.
Да, Джеф беше най-обикновено момче. Джордж за хиляден път си повтаряше това, докато двамата с него се разхождаха или караха велосипеди по пътищата на не особено големия остров. Те разговаряха, както от памтивека разговарят помежду си синове и бащи, но времето беше друго и сега наистина имаше много повече теми за разговор. Макар че Джеф никога не напускаше острова, той виждаше и знаеше всичко, което става по света чрез вездесъщото око — екрана на телевизора. Както всички в Колонията и той малко презираше останалото човечество. Знаеше, че колонистите са избраници, преден отряд на прогреса. Те щяха да изведат човешкия род към висотите, достигнати вече от Свръхвладетелите, а може би и по-високо. Разбира се не утре, но щеше да дойде и този ден…
Те и не подозираха, че този ден е твърде близо…
Осемнадесет
След половин месец започнаха сънищата.
В тъмнината на субтропическата нощ Джордж Грегсън бавно изплува от дълбините на съня. Не разбра какво го е събудило и минута-две лежа в тъпо недоумение. После видя, че е сам. Джийн беше станала безшумно и бе отишла в детската стая. Тя разговаряше толкова тихо с Джеф, че Джордж не можеше да хване и една дума.
Той тежко стана и отиде при жена си. Понякога Пупса се будеше посред нощ от сънищата си, но тя вдигаше такъв шум, че нямаше как да не събуди цялата къща. А сега нямаше нищо подобно и Джордж се чудеше какво може да е вдигнало Джийн.
Полумракът на детската стая се озаряваше слабо само от светещите шарки на стените. В тази приглушена светлина Джордж видя, че Джийн е седнала до кревата на Джеф. Тя се обърна и прошепна: