Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Джордж Грегсън успя да се срещне с Инспектора едва на третия ден. В театъра решиха да угостят посетителя не с едно блюдо, а с истински коктейл — две едноактни пиеси, изпълнение на световно известен майстор на „роля с преобличане“ и балетна сюита. Всичко беше блестящо изпипано. Предсказанието на един критик „Сега ще разберем в крайна сметка, могат ли Свръхвладетелите да се прозяват“ не се оправда. Инспекторът дори се разсмя на няколко пъти — при това точно там, където трябва.
Но можеше ли човек да знае? Беше възможно самият той да е превъзходен актьор и да следи само логиката на представленията, а неведомите му чувства не са провокирани въобще — като на антрополог, който участва в обреда на някакво варварско племе, но остава равнодушен. Той наистина издаваше подходящи звуци и откликваше на всичко, както се очакваше от него, но това нищо не доказваше.
Джордж предварително беше твърдо решен да поговори с Инспектора — и не сполучи. След спектакъла те само успяха да се запознаят и гостът бе отвлечен. Беше невъзможно дори за минута да се отдели от антуража си, и Джордж си отиде жестоко разочарован. Той не знаеше какво точно щеше да каже на Свръхвладетеля, ако бяха останали насаме, но бе уверен, че щеше да успее някак да попита за Джеф. Случаят бе пропуснат.
Два дни Джордж беше в много мрачно настроение. Инспекторът удостои с внимание множество уверения за взаимно уважение, така че визитата му даже се удължи. Никой обаче не се сещаше да попита за каквото и да е самия Джеф. Момчето сигурно дълго бе обмисляло всичко, преди да се обърне към баща си. Преди да си легне вечерта, то попита:
— Татко, видя ли Свръхвладетеля, който беше при нас?
— Да, разбира се — мрачно отвърна Джордж.
— Той идва и в училище и аз го чух, когато разговаряше с учителите. Не разбрах точно какво им казва, но ми се стори, че гласът му ми е познат. Той ми заповяда да бягам от голямата вълна.
— Сигурен ли си?
Джеф се усмихна.
— Е, не съвсем…, но ако не е бил той, значи е бил някой друг Свръхвладетел. Помислих си, че може би трябва да му благодарим. Но май вече си е тръгнал, нали?
— Да — каза Джордж. — Страхувам се, че вече е късно. Може би ще съумеем да му благодарим друг път. А сега не се безпокой повече за това, бъди добро момче и си лягай.
След като изпратиха благополучно Джеф в детската стая, Джийн сложи и дъщеря си да спи и се върна при Джордж. Седна върху килима и се отпусна в краката на съпруга си. Джордж приемаше този й навик като нелепо сантиментален. Но сега нямаше смисъл да го обсъждат. Той само се постара коленете му да стърчат колкото може по-неудобно.
— Е, какво ще кажеш сега? — уморено попита Джийн. — Мислиш ли, че това се е случило?
— Случило се е — каза той, — но е безполезно да се безпокоим. В края на краищата всички родители на наше място щяха само да са благодарни…, и аз съм благодарен. Навярно всичко има съвсем просто обяснение. Знаем, че Свръхвладетелите се интересуват от Колонията — вероятно я наблюдават, макар че обещаха да не използват повече своите прибори. Може да се допусне, че някой от тях тогава е използвал по нашите места своя всевиждащ апарат и е забелязал, че приближава цунами. Напълно естествено е да предупреди всеки, който е заплашен от тази опасност.
— Не забравяй, че е знаел името на Джеф. Не, убедена съм, че ни следят. Ние се отделяме с нещо, с нещо сме им интересни. Чувствам го отдавна, от онази вечеринка у Рупърт. Странно, как тя промени всичко и в твоя, и в моя живот.
Джордж съчувствено я погледна отгоре надолу, но не повече от това. Беше му удивително как човек се променя за толкова кратко време. Той бе привързан към нея — Джийн беше майка на децата му и част от неговия живот. Но какво беше останало от онази любов, когато един полузабравен Джордж Грегсън бе живял с мечтата на име Джийн Морел? Сега той делеше любовта си между Джеф и Дженифър от една страна и Керъл — от друга. Едва ли Джийн знаеше за Керъл — той трябваше непременно да й каже за нея, преди да го е направил някой друг. Но все не му се отдаваше възможност.
— Добре… Джеф го следят… всъщност го охраняват. А не ти ли се струва, че би трябвало да се гордеем с това? Може би Свръхвладетелите подготвят за него голямо бъдеще. Бих искал да знам някои неща!
Той разбираше, че просто се опитва да успокои Джийн. Сам Джордж не беше толкова разтревожен, колкото завладян от невероятно любопитство. И изведнъж го порази една нова мисъл, която би трябвало да се появи много по-рано. Джордж погледна към детската стая.