Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Гостът пристигна съвсем скромно — на обикновен флаер, произведен от хората — за разочарование на тези, които очакваха някаква зрелищност. Възможно бе това да е самият Карелен — хората така и не се научиха съвсем уверено да различават един от друг Свръхвладетелите. Сякаш всички те бяха точно копие на един образец. Може би вследствие на някакъв неведом биологичен процес беше точно така.
След първия ден колонистите вече почти не забелязваха тихо буботещата парадна кола, с която се разхождаше гостът из целия остров. Името му — Танталтереско — беше трудно за произнасяне и хората бързо го кръстиха просто Инспектора. Беше напълно подходящо за него, тъй като той се оказа много любопитен и неуморно събираше всякакви статистически данни.
Чарлз Ян Сен бе уморен до изнемога, когато го изпращаше късно след полунощ до временното му жилище — неговия флаер. Явно тук Инспекторът щеше да работи и през нощта, докато домакините се поддават на човешката си слабост да спят.
Мисис Сен едва дочака завръщането на съпруга си. Те се обичаха, макар че когато в дома им имаше приятели, Чарлз шеговито я наричаше Ксантипа. Естествено, тя отдавна го беше заплашила, че ще му поднесе за отмъщение чаша с отвара от бучиниш, но за щастие тази напитка не беше разпространена толкова много в Атина, както е било в древна Атина.
— Добре ли мина? — попита тя, когато мъжът й най-после седна пред късната си вечеря.
— Като че ли да…, макар че не може да се разбере какво се мъти в тези мъдри глави. Интересуваше се от много неща, някои даже похвали. Между другото, извиних му се, че не го каня при нас. Той отвърна, че е съвсем разбираемо и освен това няма никакво желание да чука с главата си по нашия таван.
— Какво му показа днес?
— Как в Колонията си вадим насъщния — нещо, което изглежда не му е толкова скучно, колкото на мен. Разпитваше безкрай за производството ни, за това как поддържаме бюджета си в равновесие, какви са минералните ни ресурси, каква е раждаемостта, откъде се получават хранителните продукти и прочие. За щастие с мен беше и секретарят Харисън, който се беше подготвил — бе изучил ежегодните отчети за цялото време, през което съществува Колонията. Да беше чула само как си разменят цифри! Инспекторът разпитваше Харисън за цялата тая статистика и съм готов да си заложа главата, че утре ще може да ни повтори абсолютно всичко. Такива чудовищни способности просто ме угнетяват.
Той се прозя и с неохота започна да се храни.
— Утре ще е по-интересно. Ще ходим в училищата и в Академията. Мисля си този път за разнообразие аз да позадам някои въпроси. Много ми се ще да знам как Свръхвладетелите възпитават децата си…, ако въобще имат деца.
На този въпрос Чарлз Сен така и не получи ясен отговор, но в други отношения Инспекторът бе невероятно словоохотлив. Много интересно бе да се наблюдава как той отклонява нескромните опити да се измъкне нещо от него, а после неочаквано преминава към най-поверителен тон.
Първият наистина задушевен разговор се завърза между тях, след като разгледаха училището — едно от основните неща, с които се гордееше Колонията.
— Да се подготвят младите умове за бъдещето е огромна отговорност — забеляза доктор Сен. — За щастие човешкото същество е рядко издръжливо — непоправими вреди може да нанесе само изключително безобразното възпитание. Дори и да грешим в избора си на цел, малко вероятно е малчуганите да станат жертви на нашите грешки и най-възможно е да ги преодолеят. А сега, както видяхте, те изглеждат напълно щастливи.
Сен замълча и лукаво погледна отгоре до долу огромния си спътник. Той целият беше обвит с някаква сребриста тъкан, която защитаваше тялото му от палещите слънчеви лъчи. Доктор Сен знаеше, че големите очи, скрити зад тъмни очила, следят всичко с безстрастен поглед…, а може би и да изразяваха някакви чувства, които все едно не можеха да бъдат разгадани.
— Струва ми се, че задачата, която решаваме, като възпитаваме нашите деца, много прилича на тази, която стои пред вас след срещата ви с човечество. Не сте ли съгласен?
— В някои отношения съм съгласен — сериозно каза Свръхвладетелят. — Но в други сходствата сякаш са повече с историята на вашите колониални държави. Именно затова са ни интересували винаги Римската и Британската империи. Особено поучителен е случаят с Индия. Главното различие между нас и англичаните е, че те не са имали сериозни основания да отидат в Индия, тоест не е имало осъзната цел, освен такива малки и преходни цели като търговията или враждата с други европейски страни. Англичаните са се оказали владетели на империя, с която не знаят какво да правят и са се измъчвали с нея, докато в крайна сметка не са се избавили от това.