Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Но… тогава ние не бяхме женени. Ние даже не…
— Да, знам. Но мисълта на мис Морел се оказа канал, по който само за миг проникна знание, неизвестно никому по Земята и абсолютно недостъпно до тогава. То можеше да премине само чрез друг ум, който е тясно свързан с нейния. Нямаше значение, че този ум все още не се беше родил, защото Времето е нещо много по-странно, отколкото си мислите.
— Започвам да разбирам. Джеф знае това, което никой не знае… Той вижда други светове и може да каже откъде сте вие. Джийн е уловила по някакъв начин неговите мисли, макар че той все още не е бил роден.
— Всичко е доста по-сложно…, но силно се съмнявам, че ще съумеете някога да се приближите повече до истината. Историята на човечеството познава хора от всички епохи, които с помощта на необясними сили са успявали да преодоляват пространството и времето. Никой не е разбирал какви са тези сили. Опитите да бъдат обяснени те, с редки изключения, са глупости. Знам това — почетох достатъчно!
Но има едно сравнение, което… е, подсказва нещо и помага да се разбере повече. То не веднъж е правено в литературата ви. Представете си, че умът на всеки човек е островче в океана. Сякаш те са разделени едно от друго, но в действителност ги свързва една основа — дъното, от което те се издигат. Ако изчезнат всички океани, ще изчезнат и островчетата. Всички те ще съставят един континент, но ще престанат да съществуват поотделно.
Има нещо подобно с това, което вие наричате телепатия. При подходящи условия отделни умове се сливат и знанията на единия стават достояние и на другия, а после връзката се прекъсва, но всеки ум съхранява в паметта си изпитаното. Тази способност в нейното най-висше проявление не се стеснява от рамките на мястото и времето. Ето защо Джийн е почерпила нещо от познанията на своя все още нероден син.
Настъпи дълго мълчание. Джордж се опитваше да се овладее от въздействието на тези влудяващи открития. В мислите му започна да се очертава образът на това, което ставаше. Беше невероятно, поразително, но имаше своя вътрешна логика. То обясняваше (ако тази дума можеше да се използва за абсолютно непонятното) всичко, което се беше случило след вечерта у Рупърт Бойс. Сега стана ясно, защо Джийн се увличаше толкова много от тайнственото и свръхестественото.
— А с какво започна това? — попита Джордж. — И до къде ще доведе?
— На този въпрос ние не можем да отговорим. Но във Вселената има много видове разумни същества, някои от които са открили тези сили и способности дълго преди да се появи вашето племе… а също и моето. Те отдавна чакат часа, в който ще се присъедините и вие. И часът дойде.
— А как вие участвате във всичко?
— Вероятно както повечето хора и вие ни приемате като господари. Това не е вярно. Ние винаги сме били просто ваши опекуни и сме изпълнявали дълга си, който ни е поръчан от… нещо, по-висше от нас. Трудно е да се определи в какво се заключава той — може би е най-правилно да се мисли, че сме само акушери при трудни раждания. Ние помагаме да се появи на света нещо ново и поразително.
Рашаверак се обърка — като че ли от минута той не намираше нужните му слова.
— Да, ние сме акушери. Но самите ние сме безплодни.
В този миг Джордж разбра, че е свидетел на трагедия — далеч по-тежка от тази, която бе постигнала самия него. Струваше му се, че е невероятно, но все пак беше така. Да, Свръхвладетелите поразяваха с могъщество и блестящ ум, но еволюцията ги беше тласнала в капан, в някаква задънена улица. Техният велик и благороден народ — едва ли не по-висш във всяко отношение от земното човечество — нямаше бъдеще и Свръхвладетелите знаеха това. Редом с тази съдба проблемите на Джордж изведнъж му се сториха нищожни.
— Сега разбирам защо вие следите Джефри през цялото време — каза той. — За вас моето момче е опитно зайче.
— Именно… но нямаме власт над самия опит. Не ние сме го започнали… Само се опитвахме да наблюдаваме. И се намесвахме, само когато това беше неизбежно.
Джордж си спомни за случая с огромната вълна. Помисли си, че те просто не са искали да оставят ценния екземпляр да загине. Но внезапно се засрами от неуместната си и недостойна мисъл.
— Само още един въпрос — каза той. — Как да живеем по-нататък с децата си?
— Радвайте им се, докато можете — меко отвърна Рашаверак. — Те няма да бъдат още много дълго ваши.