Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
„Благодаря ти, Карелен, за това, че твоите събратя помогнаха на Джефри. Само бих искал да знам — защо?“
Той бавно се спусна към брега, а големите бели чайки обидено се виеха над него, сякаш недоволстваха, че не им е донесъл лакомство и не им е подхвърлил дори една троха.
Седемнадесет
Макар че подобна молба можеше да се очаква от Карелен всяка минута от деня на основаването на Колонията, тя подейства като взривена бомба. Беше ясно, че настъпва някакъв обрат в съдбата на Атина, но никой не можеше да знае за добро или за зло е той.
До сега Колонията живееше по своему и Свръхвладетелите съвсем не се месеха в нейните дела. Просто не й обръщаха внимание, както на почти всяка човешка дейност, стига тя да не рушеше реда и да не оскърбяваше нравствените разбирания на Свръхвладетелите. Можеше ли да се каже, че Колонията се стреми към подриване на съществуващия ред? Колонистите не бяха политици, но олицетворяваха стремежа на разума и изкуството към независимост. Знаеше ли някой докъде ще доведе тази независимост? Може би Свръхвладетелите бяха напълно способни да предвидят бъдещето на Колонията много по-ясно от нейните основатели и това бъдеще не беше по вкуса им?
Разбира се, ако Карелен искаше да изпрати инспектори, наблюдатели, или както и да се наричат, нямаше как да му се противопоставят. Преди двадесет години Свръхвладетелите обявиха, че престават да използват следящите устройства и човечеството няма защо повече да се опасява от подслушване. Но щом тези устройства съществуваха и Свръхвладетелите пожелаеха да ги използват за нещо конкретно, то не можеше да остане скрито.
Някои хора на острова се радваха на предстоящото посещение и виждаха в него възможност за разрешаване на една от загадките в психологията на Свръхвладетелите, макар, и второстепенна — какво е отношението им към изкуството. Считаха ли го за детинщина и заблуждение на човечеството? Дали самите те имаха някакви форми на изкуство? И ако имаха, дали това посещение е свързано с естетическия им интерес или Карелен си мисли нещо не толкова безобидно?
Всичко това се обсъждаше постоянно, докато се готвеха за срещата. За Свръхвладетеля, който щеше да гостува на Колонията, не знаеха нищо, но предполагаха, че способността му да възприема културни явления е безгранична. В крайна сметка можеха да го подложат на тест и да наблюдават ответните му реакции, както се наблюдава опитно зайче от цял отряд проницателни умове.
Поредният президент на Съвета на Колонията по това време беше Чарлз Ян Сен, философ и човек по природа склонен към ирония, но не и към униние; при това беше в разцвета на силите си — още нямаше шейсет години. Платон би одобрил в него образцовото съчетание на философа и държавния мъж, макар че Сен не във всичко одобряваше Платон, като смяташе например тълкуването му на Сократ за съвършено неправилно. Сен принадлежеше към островитяните, които бяха изпълнени с решимост да извлекат от предстоящата среща максимална полза, дори само затова, да покажат на Свръхвладетелите, че у хората е жива жаждата да действат и не са, както се изразяваше той, „окончателно опитомени“.
За всяко нещо в Атина се създаваше някакъв комитет, което беше един от отличителните белези на демокрацията там. Някой някога дори беше определил Колонията като система от взаимосвързани комитети. Но тази система работеше успешно — не случайно истинските основатели на Атина търпеливо бяха изучавали законите на обществената психология. И доколкото бяха създали тази общност не много голяма, всеки така или иначе участваше в управлението, следователно всеки се чувстваше гражданин на Колонията в пълния смисъл на думата.
Джордж, който беше един от театралните ръководители, положително щеше да влезе в комитета по приемането на госта. Но за да е по-сигурно това, той предприе още някои действия. Той много искаше да изучи Свръхвладетелите, тъй както те искаха да изучат Колонията. Джийн не одобряваше тази негова амбиция. След паметната вечер у Бойсови тя винаги усещаше някаква враждебност към Свръхвладетелите, макар че не можеше да я обясни. Искаше й се само да се среща с тях колкото е възможно по-малко и животът на острова повече от всичко друго я привличаше именно с така желаната от нея независимост. Сега тя се боеше, че тази неприкосновеност е заплашена.