Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че знам. А знам и колко много ме обичаш.
— Та не сме ли една рода с теб? А и виж какво излезе, цялата история, дето си бил затворен в кулата, се оказва чиста измишльотина.
— И затова си пропътувал всичкия този път, за да ме посрещнеш с добре дошъл, а не да ме спасяваш, така ли? Дълбоко съм трогнат.
— Щях с удоволствие да дойда да те посрещна, но срещата ни е абсолютно случайна. Запътил съм се към Единбург. Джеймс е изпратил да ме повикат за някаква си дреболия.
— Известно ми е колко високо цени той мнението ти.
Алек направи гримаса.
— Прекалено много понякога. Не горя от нетърпение да прекосявам планините, и то през зимата. — Погледът му се насочи отвъд Робърт към Гавин и Кейт. — Добър ден, Гавин. Отдавна не сме се виждали.
Гавин кимна.
— Как е Дънкан?
— Добре.
Гавин се поколеба, после попита.
— А Джийн?
— Сладурана както винаги. Миналата година я заведох в Единбург и там бе приета много добре. Получих поне една дузина предложения за ръката й. — Погледът му се плъзна към Кейт. — А ето и още една красива млада дама. Твоя ли е, Гавин?
— Моя е — каза Робърт. — Съпругата ми, Кейт.
Погледът на Алек Малкълм моментално се стрелна обратно към Кейт с подновен интерес.
— А ти дори не смяташе да ни запознаеш? Колко грубо от твоя страна, Робърт. Трябва да ми разкажеш всичко за сватбата. Къде откри това съкровище?
— В Англия.
— Значи наистина си бил в Англия. Виждаш ли как тръгват слуховете? — Той подкара коня си напред и спря точно пред Кейт. — Позволете ми да се представя сам, тъй като Робърт явно е забравил добрите обноски. Аз съм сър Алек Малкълм. — Той пое ръката на Кейт и я поднесе към устните си. — Ние сме съседи, а съм сигурен и че ще станем много близки приятели. — Той я погледна в очите. — Много близки.
Кейт смътно забеляза, че Гавин пристъпи по-близо, за да я защити, но бе прекалено заета с първите си впечатления от Алек Малкълм, докато се опитваше да си състави мнение за него. Сега забеляза, че очите му са със студен син цвят, а държанието му е властно, но не неприятно. От него се излъчваше сила, властност и някаква енергична обаятелност.
— Чувала съм от Робърт за вас — неопределено каза тя.
Малкълм се засмя.
— Сигурен съм, че е така. Винаги съм се стремял да бъда достатъчно интересен, за да съм тема за разговори.
Той все още държеше ръката й и тя я издърпа.
— Уверявам ви, че темата ми се стори много интересна.
— Но аз не зная нищичко за вас. Когато се върна, ще ви посетя в Крейда, а вие трябва да докажете, че също можете да разказвате. Притежавам необикновено силна жажда за знания. — Той хвърли един поглед през рамо. — Робърт ще ви каже.
— Притежаваш необикновено силна жажда за много неща — безизразно каза Робърт. — А ние те бавим да научиш нещо ново. Знам с какво нетърпение те очаква Джеймс. Затова ти казваме довиждане.
Алек кимна весело.
— Прав си, не бива да се бавя, дори и в толкова приятна компания. — Той се поклони на Кейт. — Не мога да ви опиша колко се радвам, че Робърт се е задомил. Ще очаквам с нетърпение да се видим.
— Колко мило от ваша страна — тихо каза тя.
Алек кимна на Робърт и Гавин, после вдигна облечената си в ръкавица ръка и даде знак на хората си да тръгват. Няколко минути по-късно те вече се бяха отдалечили на четвърт миля по пътя.
Гавин шумно издиша, и то с огромно облекчение.
— Той не е такъв, какъвто очаквах. — Погледът на Кейт проследи групичката. — Дори ми се стори много приятен.
— О, той наистина може да бъде много приятен — каза Робърт. — Усмивката му е най-мила, когато прерязва някое гърло или изнасилва дете.
Тя се обърна, за да го погледне.
— Толкова ли е зъл?
— Той не смята, че това е зло. Не притежава никаква представа за добро и зло. Ако иска да направи нещо, просто го прави. И това моментално превръща действието му в правилно.
— И Джеймс го харесва?
Робърт сви рамене.
— Джеймс също не е лишен от пороци, а Алек винаги му помага да ги задоволява. Той е достатъчно хитър, за да прикрива по-отвратителните си престъпления от двора. Доколкото знам, всички го смятат направо за очарователен. — Робърт я погледна. — Но аз бих те посъветвал да не се опознаваш по-отблизо с братовчед ми.
Тя потръпна.
— Нямам никакво намерение да го правя. Той наистина ли ще дойде в Крейда?
— Ако това му е изгодно. — Той обърна коня си. — Но няма защо да се безпокоиш. Ти ще си в безопасност. Никой не може да пробие защитата на Крейда. — После я погледна безизразно през рамо. — Може дори да не го видиш. Смятам да те държа достатъчно заета в спалнята, за да не ти се налага да забавляваш гости в банкетната зала.