Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
— Ти си уморен…
— Но не съм умрял. — Ръката му обви гърдата й. — И вече започвам да си мисля, че трябва да бъда съвсем вкочанен труп, за да не те желая.
Гърдата й се стягаше в ръката му. Тя отчаяно погледна към Гавин, който спеше от другата страна на огъня.
— Гавин.
— Той спи — измърмори той. Устните му се впиха в зърното й. Тя потръпна, когато той я засмука, а между бедрата си почувства отново онова парещо усещане.
— Ще се събуди.
— Въобще няма да разберем. — Ръката му пропълзя надолу, за да се промуши между краката й, галеше, притискаше я, изследваше. — Ще се престори, че още спи.
— Аз ще разбера. — Кейт рязко си пое дъх. Той не обръщаше никакво внимание на протестите й и само след миг тя щеше да се предаде. — Не! — Тя се претърколи настрани и седна. Започна да закопчава роклята си с треперещи пръсти. — Повече не.
— Защо, по дяволите? — Очите му се присвиха. — Това не е заради Гавин.
Тя преглътна.
— Казах ти, не е никак разумно.
Той тихо изруга.
— Аз го искам! И няма да слушам повече за никакви камбани и подобни глупости!
Господи, как само го искаше и тя!
— Няма да ти обяснявам повече. Просто това вече няма да се случва. — И тя побърза да се отдалечи към другата страна на огъня, преди да е променила решението си.
— Как ли пък не! — Той лежеше там, гледаше я свирепо, ядосано, а очите му проблясваха на светлината на огъня. — Много добре. Ще отстъпя и ще се съглася с тази идиотщина, докато стигнем в Крейда. На Гавин няма да му е приятно да гледа как се бориш със себе си. — След тези думи той добави с копринен глас: — А за теб ще е срамно да те види колко лесно можеш да бъдеш убедена. Но само докато стигнем в Крейда, Кейт.
Тя поклати глава, без да проговори.
— Ти ще ме приемеш — процеди той през зъби. — За бога, ще го сториш!
Тя затвори очи, за да не вижда изражението му. Но от това нямаше кой знае каква полза. Все още чувстваше силата на волята му, която се бореше с нейната, шибаше я като копринен камшик. Искаше й се да се върне в прегръдките му, да разкопчее роклята си и…
Гавин леко се покашля.
— Мисля, че е редно да ви уведомя, че съм буден.
— Тогава заспивай — сопна се Робърт.
— Трудно е, когато разговорът е толкова интересен. Но се чувствах длъжен да ви предупредя, че имате слушател.
Кейт държеше очите си затворени и не отговори. Чувствата й бяха прекалено объркани и бушуващи, за да изпита срам, че Гавин е станал свидетел на тяхната интимност.
Тя чу раздразненото възклицание на Робърт и след това шума от някакво раздвижване. За свое облекчение разбра, че той вероятно се обръща с гръб към нея. Ако отвори очите си сега, няма да види този омагьосващ поглед, който я притегляше към себе си.
Точно така бе правилно да постъпи, казваше си тя отчаяно, без значение колко се съпротивлява тялото й на решението й, да му откаже, бе най-правилната постъпка.
Ето, вече всичко наистина свърши.
Вече ме нарани, помисли си тя безрадостно. Самото му присъствие я нараняваше.
Група конници яздеха покрай брега право към тях. Бяха поне десетина-дванайсет души и бързо се приближаваха.
— Познаваш ли ги?
— Скъпият ми братовчед Алек — мрачно каза Робърт, като се приближи към тях с коня си. — Бъди готов, Гавин.
После той се обърна към Кейт и бързо й нареди:
— Ако възникнат неприятности, каквито и да са, бягай. Не се спирай заради онзи проклет кон, не позволявай нищо да те спре. Ще стигнеш до земи, които принадлежат на Макдарън, на около ден път оттук на север. Кажи им коя си и те ще те защитят.
След тези думи той обърна коня си и препусна в галоп, за да пресрещне приближаващата група ездачи.
Алек. Сър Алек Малкълм от Килгрън. Докато тя и Гавин яздеха по-бавно след Робърт, Кейт се опита да си припомни всичко, което бе чувала за този човек. Беше нещо за алчност и опасност…
Мъжът, който спря коня си пред Робърт, бе висок, мускулест, със стегната фигура и изглеждаше на около четирийсет. Косата му някога може би е била руса, но сега бе бледокафява, тук-там набраздена със сиво. От това разстояние на Кейт й бе невъзможно да определи цвета на очите му, но те изглеждаха бледи под добре оформените му вежди. Чертите му едва ли можеха да бъдат описани като красиви, но бяха много силни.
Той се усмихна.
— Добър ден, Робърт. Чух разни слухове, че си бил заловен от англичаните.
— И си бил направо съсипан от скръб, не се съмнявам. — Робърт се усмихна също толкова вежливо. — Да не би да си тръгнал да ме спасяваш? Тази войска ми изглежда някак мъничка, за да победи Нейно величество.
Алек се засмя.
— Много смешно. — Той сякаш наистина намираше идеята за доста забавна. — Вярвам, че твоят Джок може и да планира нещо подобно. Но аз си помислих, че подобни действия биха били малко нелепи, ако дори не сме сигурни дали наистина си бил пленен, или това са само слухове. Знаеш ме колко миролюбив човек съм.