Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Грейди! — промълви Сторм, останала без дъх от удоволствие.
Внезапно той вдигна глава и от кривата му усмивка сърцето й заби учестено.
— Права си, скъпа моя, твърде рано е. — Стъпи на крака и започна да се съблича. Сторм безмълвно му се възхити, когато се изправи пред нея в цялото си голо великолепие. Не вярваше на света да има друг такъв мъж. С широки рамене и гърди, тесен в кръста, с крака като два дъба близнаци, кожата му — с цвета на кафяво жълтеникав бронз. Гъвкав, със стегната плът, издути мускули — всеки великолепен милиметър от него излъчваше груба сила и мъжественост. Само като го гледаше, по кожата й плъзваха мравки.
Този път Сторм сама посегна и го докосна, ръцете й се подчиняваха само на собственото й желание. Той сладострастно простена, когато пръстите на двете й ръце се сключиха около мощната му ерекция и го загалиха, както я беше научил.
— О, мила, ти наистина знаеш как да подлудиш мъжа.
— Точно както ти правиш с мен — прошепна Сторм с глас, пресекващ от желание.
— Готова ли си за следващия урок?
— Искаш да кажеш, че още не знам всичко? — удивено възкликна Сторм. При мисълта за това направо бе смаяна.
— Нямаш и представа — хвана я за китките и я вдигна от леглото, където остана мокро петно. Сторм чакаше със затаен дъх следващите действия на Грейди. Изглеждаше някак стресната, когато той седна на леглото и я сложи в скута си, така че тя го възседна, а коленете й останаха от двете му страни.
— Удобно ли ти е, скъпа?
Останала без думи, Сторм кимна.
— Целуни ме.
Тя се подчини и долени устни до неговите. Езикът му се втурна в устата й. Проникваше дълбоко, срещаше нейния, притискаше го и изискваше пълно подчинение на всяко желание. Едва когато Сторм окончателно загуби надежда, че някога ще диша отново, той й даде кратка почивка. Но тя пак остана без дъх, когато той пое набъбналите й зърна в устата си, галейки ги с напористия влажен връх на езика си. Първо едното, после другото. Вик на изумление се изтръгна от гърлото й щом усети, че Грейди плъзга ръце между разтворените й бедра. Грейди чу как тя леко пое въздух, докато я галеше. Пръстът му проникна в нея и тя почти отскочи от скута му. После всички мисли потънаха някъде и тя изпадна в забрава.
Искаше да го докосне навсякъде, да го целува навсякъде. Сладостното мъчение, което й причиняваше, я възбуждаше все повече и повече. Целуваше го, където попаднеха устните й — по лицето, по шията, по раменете, а ръцете й пълзяха по стегнатата плът на гърба и хълбоците му, тържествуващи в мъжката си сила и овладяно великолепие.
— О, мила, побързай, не мога да чакам повече. Искам да вляза в теб, направо изгарям.
Той стискаше зъби, очите му бяха затворени и лицето изопнато от терзание.
Думите му достигнаха до нея като от много далеч. Но тя ги осъзна достатъчно, за да разбере, че той я желае толкова, колкото и тя него, че нарочно се беше сдържал, за да й достави удоволствие. Тя леко се надигна, оттласквайки се с ръце и бавно се наниза на вкаменения му член. Той простена високо и Сторм беше сигурна, че Смеещия се ручей го е чула оттатък.
Скърцайки със зъби, Грейди я остави да влезе в ритъм. Пред очите му бе отдаденото й на страстта лице, тя се хвана за раменете му за подпора и бавно се задвижи нагоре-надолу по дължината на твърдия му член. Грейди се опита да насочи вниманието си към нещо друго, различно от желанието да изригне вътре в нея и затова засмука едното й зърно. Тогава внезапно стана неудържим. Тялото му искаше задоволяване. Сграбчи Сторм за бедрата и свирепо я задвижи нагоре-надолу. Въздухът излизаше от дробовете му на накъсани тласъци.
— О, Грейди!
— Сега, Сторм, сега!
Чувстваше как тръпките на наслада се надигат от пръстите на краката и се качват нагоре, преминават през цялото му тяло като вълна след вълна от невероятно усещане. В мига, когато Сторм усети в стените на утробата си изблика на горещата струя, започнаха и нейните сладостни спазми — толкова свирепи, че тя изкрещя веднъж, още веднъж и се срути на купчинка в скута му. След малко Грейди я постави в леглото, легна до нея и метна отгоре завивката. В следващите пет минути никой от двамата нямаше сили да проговори.