Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— А вие няма ли да се върнете?
— От Залцбург? Едва ли.
Англия истински обича вашите деца.
— Така ли мислите?
— Уверен съм, Въпреки разочарованията, постигнали ви напоследък — в гласа на Бах зазвучаха несвойствени за него умолителни нотки, — моля ви, пак елате.
— Няма да можем.
В последния миг Леополд промени плановете си и вместо да се завърне през Париж, реши да отиде в Холандия. Той писа до Залцбург, че нидерландският посланик в Англия настойчиво е молил децата да изнесат концерт пред седемнадесетгодишния принц Орански, който след година трябваше да застане начело на Нидерландската република, и пред бременната му сестра принцеса Каролине. Леополд поясни в писмото си до Булингер: „Нима може да се откаже на бременна жена, а тя много иска да чуе децата; оттам ние, без да се бавим, ще се отправим към къщи.“
Не сподели обаче чувството, което го потискаше — веднага щом се върне в Залцбург, ще му се наложи да се прости със своята независимост и планове за бъдещето. Леополд се поободри от топлия прием, който им оказаха принц Орански и принцеса Каролине; те изпаднаха във възторг от децата и щедро го дариха с много гулдени.
Три седмици след пристигането им в Хага научиха за внезапната кончина на съпруга на Мария Терезия император Франц I, починал от апоплектичен удар. Леополд обаче не изпита особена печал, тъй като по всеобщо мнение наследникът на Франц — новият император Йосиф II — бе несравнимо по-музикален от баща си.
Същата вечер, когато Леополд узна за смъртта на император Франц, заболя Нанерл. Отпърво Леополд реши, че това е просто силна простуда, каквато той също прекара в Англия, но скоро Нанерл се почувствува много зле и бащата загуби ума и дума. Никой от двамата лекари — макар първият да беше лекар на принцеса Каролине, а вторият — на английския посланик, не можа да определи каква е болестта на момичето и как да го лекуват. Нанерл ставаше все по-зле и Леополд бързо повика свещеник, за да причестят дъщерята, в случай че господ пожелае да я прибере при себе си.
Нанерл мислеше, че ще умре. Никога досега не се бе чувствувала така зле. А отгоре на всичко до леглото й се появи и свещеник. Значи сега всичката слава ще остане само за Волферл. Мрачният свещеник с унил глас я уверяваше, че в рая се живее доста по-добре, отколкото на този грешен свят. В стремежа си да облекчи агонията, той й даде кръста и тя инстинктивно притискаше ръце в корема си, опитвайки се да посмекчи болката, дотолкова ужасна, щото й се струваше, че вече е в ада.
Изпадна в делириум и видя в кошмарите си най-различни физиономии, но сред тях нито една на нейните близки. А когато отново се опомни, свещеника вече го нямаше, до леглото стоеше мама, обляна в сълзи, а до нея татко и видът му беше ужасен. Но къде ли е Волферл? Нима брат й не знае колко тежко е болна. Нанерл искаше да попита родителите си, но отново ги изгуби от очи.
Пред нея се появи Залцбург. Дъга като ореол обхващаше града и крепостта Хохензалцбург. Това бе тъй красиво, че й се спря дъхът и тя страстно си пожела: „Нека да умра и те ще бъдат наказани за това, че против волята ми ме отведоха оттук! Защото негова светлост пусна татко за една година, а не за две и не за три!“ И тогава Нанерл отново видя татко. Той седеше до нея и плачеше неудържимо, съвсем като мама, търсеше ръката й; на Нанерл й се искаше да го докосне и да каже: „Обичам те повече, отколкото те обича Волферл“, но не й стигаха сили.
Ужасните спазми преминаха и след време тя можа да повтори подир татко:
— Аз обичам бога.
Наистина обичаше всевишния — почти колкото баща си, в това поне Волферл й отстъпваше.
Татко прошепна:
— Трябва да се покаеш, иначе ще бъдеш проклета на онзи свят — и Нанерл помоли бога да й прости, задето е завиждала на Волферл и се е сърдила на татко и мама, че го предпочитат, а татко бе потресен, като чу това.
— Не бива да мислиш така — каза той, — това не е истина.
Какво да не мисли? И изобщо къде са те? В Лондон, Париж, Виена?
— Дръж се, дъще! Вече си по-добре.
— А кога ще си тръгнем за вкъщи, татко? Кажи, кога?
— Веднага, щом състоянието ти се подобри.
Той виждаше, че Нанерл все още се бори със смъртта.
Мамя запя на Нанерл един псалм, който пееше винаги в Залцбург. Нанерл го знаеше едва ли не от рождение. Отпадналото момиче с мъка отвори очи и се заслуша. Мама прегърна Нанерл и като я залюля, както когато беше малка, прошепна:
— Ти си нашата принцеса!
Лека-полека Нанерл започна да оздравява. Заобиколена от грижи, тя чувствуваше, че отново е заела в семейството достойното си място. Татко и мама говореха почти само за нея. Но тя окончателно се убеди, че се намира вън от опасност едва когато татко се оплака от своята подагра. Той каза, че Нанерл била на легло вече цял месец. Дъщерята попита къде е Волферл и татко поясни, че той също е болен. „Брат ми отново иска да ме затъмни“ — реши Нанерл.