Господарят на светлината [bg]

Сам склони глава.

— Амин — изрече той и в същия миг почувства, че се понася из тунелите, по които никога не бе стъпвал човешки крак.

И докато се носеха надолу из тунелите, от зала в зала, от галерия в галерия, през лабиринти и каменни коридори, Сам потъна в спомени, които го отвеждаха все по-назад във времето. Спомни си за доскорошния период на духовно пастирство, когато бе решил да присади древното учение Готама към стъблото на управляващата религия. Замисли се за своя странен ученик Сугата, чиято ръка сееше с еднаква лекота смърт и благословия. С течение на времето техните имена и деяние ще се смесят и размият. Достатъчно дълго бе живял, за да знае как се зараждат легендите. Да, в историята е имало и истински Буда, сега вече бе уверен в това. И учението, което бе разпространявал, макар и незаконно присвоено, бе привлякло този правдиво вярващ и той бе успял по някакъв начин да получи просветление и със святостта си бе оставил незабравим спомен в хорските умове, а после по собствена воля се бе предал в ръцете на Смъртта. Татхагата и Сугата ще са част от една и съща легенда, в това бе уверен, и светлината на Татхагата ще се отразява в неговия ученик. Но във времето ще остане да живее само дхамма9. После мислите го отнесоха при битката в Залата на Карма и машината, която бе скрита на потайно място. Спомни си безчислените прераждания, които бе преживял, сраженията, в които бе участвал, жените, които бе обичал — колко ли бяха те за изминалите векове? Замисли се за това, какъв е светът, в който живее и какъв би могъл да стане. И тогава отново го завладя гняв към боговете. Пред очите му изплуваха онези първи дни, когато шепа хора се възправиха срещу ракашаcите и нагавите, гандхарвамите и Морския народ, демоните на Катапутна и Майките на Ужасната Жарава, дакшинивите и претите, скандавите и писакавите и ги победиха всичките, като освободиха света от хаоса и положиха основите на първия град за хората. И той бе проследил всички етапи от развитието на този град, всички етапи през които един град би могъл да премине, докато сега жителите му се бяха научили да разчупват своите умствени бариери и да се превръщат в богове, приемайки Облик, който да укрепи телата им и Атрибут, който представляваше концентриран израз на тяхната воля и сила и се стоварваше като магия върху всички онези, които дръзваха да застанат на пътя им. Мислеше за този град и неговите богове, за тяхната красота и справедливост, за неправдата и греховността. Спомняше си неговото процъфтяващо великолепие, несравнимо със сивотата на останалата част от света и в гнева си заплака, защото знаеше, че изправяйки се срещу неговите обитатели, не ще се почувства нито напълно прав, нито неправ. Може би затова бе чакал толкова дълго без да предприема нищо. А сега, каквото и да предприеме ще се превърне едновременно в победа и поражение, в успех и провал и каквато и съдба да донесат действията му на този великолепен град, бремето на вината ще падне върху него.