Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Какво да правя с теб, момиче! — Той я грабна в прегръдката си със сила, която издаде бурята в сърцето му. Мери изохка и вдигна лице още преди ръката му да е докоснала брадичката й. Ръдърфорд погледна в ясните очи, от които струяха лекомислие и страст. Гъвкавото, мускулесто тяло до неговото вибрираше от нетърпение. Той усети топлината на кожата й под тънката риза, натискът на гърдите й върху своите, твърдата извивка на хълбоците. В ризата и панталона фигурата й се очертаваше така ясно, като че беше гола. Въпреки това дрехите я покриваха изкусително. Или по-точно подканващо.
Той свали плетената шапка от главата й и я хвърли на земята. След това извади фуркетите от тежкия кок на темето. Очите й се разшириха, но тя не направи опит да го спре, когато освободи косата й и я разпусна свободно по гърба.
— Много по-красива е, отколкото си я представях — прошепна мъжът и зарови пръсти в лъскавите вълни. — Не мога да разбера защо през цялото време я криеше под онези ужасни бонета.
— Така трябва — прошепна задавено тя.
Той поклати укорително глава, след това взе лицето й в двете си ръце. Целуна я с нарастваща страст и Мери отговори на целувката му със същия плам. Сами в пещерата, предпазени от чужди погледи, скрити от света, двамата забравиха всичко, което ги разделяше. Мери мушна ръце под жакета му и помилва коравия му гръб. През това време езикът й танцуваше около неговия, който жадно изследваше гънките на устата й, плъзгаше се по зъбите й и събуждаше дълбоко в тялото й горещ копнеж.
Тя се притисна по-силно към него и той обхвана здраво хълбоците й. Пръстите му се впиха в меката плът. Между тях вече нямаше отричане, само истината, твърда и блестяща като емайл. Мери издърпа ризата от панталона му и мушна пръсти под нея, за да докосне голата му кожа. Усещането беше толкова прекрасно, че тя въздъхна доволно.
Демиън вдигна глава и я погледна, без да отдалечава тялото си от нейното. Погледът му беше замъглен от страст. Без да бърза, той разкопча ризата й, свали я от раменете й и се зае да разкопчава ситните копченца на долната й риза. Мери задиша ускорено, ръцете й под ризата се плъзнаха към гърдите му и пръстите й се впиха в коравите им връхчета. В това време той разголи гърдите й и ги покри с шепите си. Трепкащата светлина на фенера хвърляше сенки върху кожата й с цвят на слонова кост и позлатяваше розовите връхчета, които веднага щръкнаха жадно. Тя отговори на питащия му поглед, като прокара език по устните му и се изпъна назад, за да му предложи гърдите си. Устата му се сключи около набъбналото зърно и той го помилва с език, докато тя простена и зарови пръсти в гъстата му коса. Усещането на наболата му брада върху нежната й кожа беше толкова сладостно, че тя отново простена.
Демиън се изправи и изхлузи тънката долна риза през главата й, после я захвърли на пясъчния под. Без да съзнава какво прави, Мери изпъна рамене, за да му предложи прекрасната гледка на голотата си. Без да бърза, той се съблече, като не сваляше поглед от нея. Двамата не бяха разменили нито дума и мълчанието продължаваше. Ала очите и телата им разговаряха — по-скоро крещяха. Мери прокара пръст по назъбения бял белег на рамото му, после се надигна на пръсти и притисна устни към набраздената кожа.
Той я отдалечи малко от себе си и коленичи, за да събуе обувките и чорапите й. Вдигна с обожание единия крак, после другия, за да помилва тесните стъпала. Ръцете му се плъзнаха към хълбоците й и за момент тялото й се напрегна, тя пое дълбоко въздух. Демиън, който тъкмо щеше да развърже връзките на панталона й, спря. Ръцете му се вдигнаха към ребрата и продължиха да я милват, докато тя простена сладостно и се отпусна. Той отвори панталона й и бавно го свали. Спря за малко, за да целуне твърдия корем, пъхна език във вдлъбнатинката на пъпа. Мери усети как сетивата й се събудиха за нов живот. Почувства как центърът на женствеността й овлажня и доброволно се отвори. Тя обхвана с две ръце широките му рамене и така силно се притисна към него, че той изстена. Панталонът й падна до глезените, той го измъкна умело и го хвърли настрана.
Демиън клекна пред нея и огледа с възхищение стройната фигура, която сияеше под слабата светлина на фенера.
— Господи, ти си прекрасна — пошепна възхитено той и Мери се разтрепери, възбудена от обожанието в гласа му. Той започна да я милва, между сивите очи с изписа малка бръчка, на устните му заигра усмивка, когато усети, че тя трепереше все по-силно под интимните му докосвания.
— Толкова страстна — промълви той. — Ти, Мери Трелоуни, си моята дива, лекомислена, страстна контрабандистка!
Той целуна отново корема й и тя застена сладостно, когато едната му ръка се пъхна под седалището й, за да я подкрепи, а другата се плъзна навътре между бедрата й, за да задълбочи интимната милувка.