![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Да не забравяме и най-важното — беше попаднала в клопката на саморазрушителна връзка и се бе измъкнала от нея по най-лошия възможен начин.
Колата се катереше завой след завой, принуждавайки Рейчъл да се търкаля назад. След известно време спря. Рейчъл повдигна глава. Край на жестоките размишления.
Настана време за играта.
От старата наблюдателница на кулата, на около седемдесет и шест метра над река Хъдсън, Хеши разполагаше с една от най-зашеметяващите гледки над Джърси Палисейд, която се разстилаше от моста Тапан Зий надясно до моста Уошингтън наляво. Той дори отдели на гледката известно време, преди да се заеме с работата.
Сякаш под диктовка, Сейдман хвана изхода от булевард „Денри Хъдсън“. Никой не го следваше. Хеши наблюдаваше пътя. Нито една кола не намали ход, нито увеличи скоростта. Никой не се опита да се престори, че не го следва.
Той се завъртя кръгом и за кратък момент изгуби колата от поглед, след което отново я съзря. Виждаше Сейдман на шофьорското място. Друг не се виждаше. Което не значеше нищо — някой можеше да се спотайва отзад, — но като начало ставаше.
Сейдман паркира колата. Изключи двигателя и отвори вратата. Хеши вдигна микрофона към устата си.
— Павел, готов ли си?
— Да.
— Той е сам — каза Хеши този път на Лидия. — Действай.
— Паркирай до кафенето. Излез и тръгни пеш към кръга.
Така наричаха кръговия площад „Маргарет Корбин“. Когато стигнах там, първото нещо, което грабна погледа ми в мрака, бяха ярките светлини на детската площадка край „Форт Уошингтън Авеню“ на 190-а улица. Пъстроцветните светлини все така играеха насреща ми, както някога. Винаги съм харесвал тази детска площадка, но тази вечер синьото и жълтото просто ми се присмиваха. Замислих се що за градско момче съм. Когато живеех близо до този квартал, си мислех, че все тук ще живея — бях прекалено надраснал еснафските предградия — и, естествено, това означаваше, че ще водя децата си в този парк. В момента го приех като поличба, само че не знаех за какво.
Мобифонът изграчи:
— Наляво има метростанция.
— Добре.
— Слез по стълбите към ескалатора.
Трябваше да се досетя, че ще ме качи на ескалатора и оттам на влак „А“. Така за Рейчъл ще бъде трудно, даже невъзможно да ме последва.
— На стълбите ли си?
— Да.
— Най-долу ще видиш метален портал вдясно.
Знаех къде е. Водеше към по-малък парк и се заключваше освен през уикендите. Беше разположен встрани като малък терен за пикник. Имаше маси за пинг-понг, но хората трябваше да си носят свои мрежи и хилки. Имаше пейки и маси. Тук се организираха детски рождени дни.
Доколкото помнех, металният портал винаги биваше заключен.
— Там съм — съобщих.
— Внимавай да не те види никой. Бутни портата. Вмъкни се вътре и бързо я затвори.
Надникнах вътре. Паркът беше абсолютно тъмен. Далечни улични лампи хвърляха едва забележима светлина. Сакът с парите ми натежа. Наместих го по-удобно на рамото си. Чак сега се озърнах назад. Нямаше никой. Огледах се наляво. Сложих ръка на вратата на портала. Бравата беше изрязана. Хвърлих още един поглед наоколо, следвайки инструкциите на механичния глас.
От Рейчъл нямаше и помен.
Портата изскърца при бутането. Ехото прокънтя в притихналата нощ. Проврях се през отвора и оставих мракът да ме погълне.
Рейчъл усети разклащане на колата при излизането на Марк.
Изчака цяла минута, която й се стори като два часа. Когато реши, че навярно вече е безопасно, тя повдигна вратата на багажника само на сантиметри и надникна навън.
Не видя никого.
Рейчъл имаше пистолет у себе си — федерален „Глок 22“, 40-и калибър, полуавтоматичен, носеше и очила за нощно виждане „Ригел 3501“, военен тип. Ръчният навигатор, който разчиташе предавателя на радиомаяка, беше в джоба й.
Съмняваше се, че някой би могъл да я види, но открехна багажника едва колкото да се изтърколи навън. Приклекна ниско долу. Ръката й се пресегна назад и сграбчи полуавтоматичния пистолет и очилата за нощно виждане. Сетне тихо затвори багажника.
Полевите операции й бяха любимите, или поне тренировките за тях. Участвала бе в малко мисии на агент под прикритие, които изискваха такъв тип разузнаване. През повечето време се разчиташе на високите технологии. Разполагаха със специални ванове, шпионски самолети и фиброоптика. Рядко се бе оказвала в положение да пълзи нощем по черно облекло и намазано с черна боя лице.
Сниши се до задната гума. От това разстояние виждаше как Марк се насочва нагоре по алеята. Тя постави пистолета в кобура и закачи очилата за нощно виждане на колана си. Приклекнала, Рейчъл се придвижи по тревата към възвишението. Все още имаше достатъчно светлина. Очилата не й трябваха засега.