Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Шимейн не си спомняше нищо от момента, в който я бе погълнала онази тъмна мъгла, и нямаше представа как се е отървала здрава и читава от лапите на Потс.
— Какво го накара да спре?
— Господин Торнтън те спаси, скъпа — отговори вместо Гейдж Мери Маргарет. Беше проследила внимателно разговора му с Шимейн и със задоволство забеляза, че той наистина е загрижен за момичето, а не за кесията си. Вдовицата живееше съвсем близо до градчето и, естествено, бе чувала всички грозни слухове, които изкарваха Гейдж Торнтън студен и безчувствен човек. Самата тя обаче не споделяше това мнение, защото предпочиташе да се основава на неоспорими доказателства, вместо прибързано да осъжда хората, както правеха мнозина в градчето. Въпреки слуховете, Мери Маргарет постепенно се бе привързала към майстора на мебели и му бе отредила в сърцето си мястото на сина, с който бог така и не я беше благословил. Трудно й бе да си представи, че може да е толкова лоша познавачка на човешките характери, та да се възхищава на един убиец. — Струваше си да се види как негова прекрасна светлост си пробива път през всичките зяпачи, за да ти се притече на помощ.
Гейдж стрелна възрастната жена със смръщен поглед. Беше убеден, че тя вижда брачни перспективи пред всяка изпречила се на пътя й двойка, и прекрасно съзнаваше колко опасно би било, ако вдовицата започне да разпространява из града подобни идеи за него и Шимейн. Роксана заплашваше да го набеди в убийство, а един такъв слух щеше да се приеме като доказателство за обвиненията й.
— Не си въобразявай бог знае какво, Мери Маргарет.
Възрастната ирландка се усмихна невинно, без да взема присърце укорителните му думи. Познаваше добре скромността на Гейдж Торнтън и знаеше, че бяга от хвалбите като от чума. Веднъж беше спасил от удавяне едно четиригодишно момиченце, но когато родителите на детето и останалите хора от града, които бяха станали свидетели на смелия му подвиг, го засипаха с благодарности и възхитени потупвания по рамото, той само подаде момиченцето на майка му и строго я посъветва за в бъдеще да държи детето под око, след което се отдалечи бързо, спирайки се само за да вдигне пушката и торбата си, които бе захвърлил, преди да скочи във водата. Сетне плъзна лодката си в реката и загреба към дома си. Всички бяха свикнали да го виждат именно такъв — сдържан, горд и мълчалив.
Защо Гейдж не желае Шимейн да разбере как едва не повали на земята повече от дузина мъже, за да се добере до нея, питаше се сега Мери Маргарет. Дали е смутен от рицарската си проява? Или просто не му се ще някой да заподозре, че подобно на всички мъже, привлечени от хубостта на момичето, той също е безнадеждно хлътнал по нея?
Мисълта, че този силен, суров мъж би могъл да бъде толкова уязвим, я накара да се усмихне. Това само доказваше, че и той е човек като другите — нещо, в което много от жителите на градчето, се съмняваха. Но това бяха онези, които слухтяха и надничаха скришом иззад врати и прозорци — като надутите кокошки днес в аптеката, — защото нито един от хората, които наистина познаваха Гейдж, не бяха казвали и една лоша дума за него.
Ето че сега Гейдж Торнтън си има нов враг, помисли си Мери Маргарет, като се сети за негодника, когото бе оставила да се въргаля в калта. Добре поне, че този щеше да си замине след някоя и друга седмица.
— Няма съмнение, че господин Потс ще жадува за мъст, след като го направи за посмешище пред целия град. Сигурно ако някой дръзне да му каже още веднъж „помияр“ в лицето, ще му откъсне главата.
Изражението на Гейдж се посмекчи и на устните му трепна лека усмивка.
— След онова, което се случи, Джейкъб Потс едва ли ще си покаже повече носа в Нюпорт Нюз.
Шимейн изсумтя.
— От личен опит знам, че господин Потс си връща с лихвите за всяка обида. Няма да миряса, докато не бъде отмъстен.
— Значи вие двамата скоро пак ще чуете за него — мрачно предрече Мери Маргарет, — защото го направихте за резил. Представяте ли си?! Едно миниатюрно девойче да хвърли такъв здрав пердах на толкова грамадно страшилище! И сякаш това не му стигаше, ами пристига и господарят й и го изритва в калта. Гордостта на Потс трябва доста да е пострадала. Не виждам как ще го преживее в близките няколко години.
Гейдж се изправи и се обърна към вдовицата.
— Имам работа за вършене тук, в града — каза той, за да смени темата. — Ако това няма да те затрудни прекалено много, Мери Маргарет, бих искал да оставя Шимейн при теб, за да може да си почине.