Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Роксана се усмихна леко и вдигна поглед към Гейдж.
— Обади ми се, ако има нещо, с което мога да помогна.
И през ум не му минаваше, че би могъл да извърши подобна глупост. Но за пореден път бе смаян от промяната в поведението на Роксана. Малко беше да се каже, че е непостоянна в настроенията си.
— Няма нужда да се безпокоиш, Роксана.
Роксана кимна мълчаливо, за да се сбогува с него и с госпожа Макгий, и се отправи към вратата. На прага тя се спря и повика с ръка Каин.
— Идвай, преди да си се забъркал в нови неприятности.
Гърбушкото хвърли последен поглед към Шимейн, след което покорно излезе от магазина и се затътри със смешната си походка към дома на ковача.
— Бедното създание — въздъхна Мери Маргарет, като пристъпи на прага, за да го проследи с поглед. — Сякаш е загубено, заблудено агне, дето си търси пастир да го води. Мисля, че би бил предан на всекиго, който се сприятели с него.
— Не смяташ ли, че Роксана проявява доста необичайна привързаност към него? — попита Гейдж, като приседна на дивана до Шимейн. Докато чакаше отговора на Мери Маргарет, той потопи една кърпа в легена с хладка вода и навлажни лицето на момичето.
Вдовицата въздъхна и поклати глава.
— И тя като него е загубено агне, във война с целия град, пък и, мисля, с целия свят.
Странната мъгла, обгърнала Шимейн, бавно започна да се разкъсва и тя усети силно напрежение в гърлото, сякаш дълбоко в него бе заседнала огромна буца. Шимейн преглътна мъчително и едва не извика от болка. Сетне завъртя бавно глава, отвори едва-едва очи и се опита да съсредоточи погледа си върху ангелското личице, подпряно на две малки юмручета съвсем близо до нейното. Но клепачите дращеха по нежните й очни ябълки като шкурка и от очите й потекоха сълзи.
— Андрю? — прошепна прегракнало тя. — Можеш ли да помолиш някого за чаша вода?
— Тате? — вдигна поглед момчето, но баща му вече се беше привел над дивана с чаша вода в ръка.
— Ето ти малко вода, Шимейн — каза Гейдж и подпъхна ръка под раменете й, за да й помогне да се надигне, за кой ли път изумен от лекотата и деликатността на крехкото й тяло, което болезнено му припомняше колко отдавна не е държал жена в прегръдките си. Той поднесе чашата до устните на Шимейн и й помогна да отпие със същата загриженост и нежност, с която бе дал мляко на сина си сутринта.
Мери Маргарет се приближи и се подпря на бастуна си, вперила съсредоточено поглед в Шимейн. С облекчение забеляза, че цветът постепенно се връща на лицето на момичето и въздъхна доволно, защото вече беше започнала да се тревожи да не би с Шимейн да се е случило нещо непоправимо.
— Постъпи много храбро, като се застъпи за Каин, момичето ми, но и доста глупаво, като се имат предвид размерите на онова чудовище, дето му се нахвърли.
— Каин ли? — промълви Шимейн и се намръщи. Не помнеше да познава някого с такова име. — Кой…?
— Гърбушкото, скъпа. — Вдовицата се усмихна тъжно. — Жената, която го осинови, реши, че това име много му приляга.
Гейдж остави чашата настрана и помогна на Шимейн да легне отново на възглавницата. Сега, когато вече беше сигурен, че с прислужницата му не се е случило нищо страшно, не можеше повече да сдържа любопитството си.
— Защо не ме повика и не ме остави аз да се оправям с него, Шимейн? Бях съвсем наблизо и със сигурност щях да те чуя. — Той се наведе над нея, смръщил строго вежди. — Занапред ти забранявам да рискуваш живота си по този начин, чуваш ли?
Шимейн се почувства като дете, сгълчано от баща си. Знаеше, че господарят й е прав. Беше постъпила изключително глупаво, без да помисли на каква опасност се излага. Потс можеше да я убие. А най-лошото бе, че не си беше дала сметка за проблемите, които това би причинило на Гейдж. Със сигурност нямаше да му стигнат парите, за да си купи нова прислужница. И Андрю щеше да остане без бавачка.
— Съжалявам, господин Торнтън. Боя се, че си загубих ума, когато видях Потс да бие онзи нещастен човек — разкаяно прошепна тя. — Трябваше да помисля малко повече затова каква голяма сума вложихте в мен. Ще се постарая за в бъдеще да бъда по-внимателна.
Гейдж остана слисан от погрешното заключение, което си бе направила.
— Наистина ли смяташ, че някакви си четиридесет лири означават за мен повече от живота ти? — ядосано възкликна той. — Имах предвид теб самата, не себе си. Все едно, кой беше този мъж? Не ми казвай, че е морякът, за когото ме предупреди.
— Да, беше Джейкъб Потс, морякът от „Гордостта на Лондон“ — отговори Шимейн с пресипнал глас. — Преди да напусна кораба, той се закле, че ще ме убие.
— И почти успя! — извика сърдито Гейдж. Как бе могла да пренебрегне заплахите на Потс и да се нахвърли върху него, та да провокира омразата му?! Господи, за нейно добро се надяваше този негодник да отплава колкото може по-скоро.