Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Добре се справи, Улф — измърмори Люсиен, когато Улф хвана Бела под ръка и я поведе отново в посоката, от която тя тъкмо беше дошла с Кърлейн.
— Ако поговори с нея по обичайния си любвеобилен начин — обади се Джак — Бела веднага ще се предаде. Както винаги. Горкото момиче. Какъв ли живот ще живеят заедно!
— Прекалено си циничен, Джак — нападна го Люсиен. — За теб представите за любов и брак винаги са били нещо ужасяващо.
Джак го изгледа учудено.
— Аз и цинизъм? Наистина ли го чувам от Люсиен Брайланд? Ще ми позволиш ли да ти напомня, скъпи приятелю, че си прекарал повечето от пиянските си часове, — а те бяха много — в изнасяне на лекции на една, да я наречем отрицателна тема, а именно любов и брак?
— Не си прави труда, помня го много добре.
— Но изведнъж любов последвана от вечно щастие е станала за теб разумно понятие?
Люсиен не можа да не се засмее на недоверието, изразено от приятеля.
— Може би не понятие, а идеал, който човек би трябвало да се стреми да постигне. Не казвам, че е лесно.
— Но не отричаш и че е все пак възможно?
— За някои хора — да — каза Люсиен и се загледа как Улф и Бела, доста далеч от тях, изведнъж спряха и се обърнаха един към друг. Улф явно убеждаваше годеницата си много настойчиво в нещо, така, както само той умееше, а Бела, милата Бела, тя пък очевидно се разтапяше от онова, което Улф, макар и така тромаво, й рецитираше. — Мисля, че Улф и Бела могат да го постигнат. Защото се обичат.
— Любовта е единственото условие, така ли? За да бъде бракът щастлив?
— Не, но Улф и Бела имат още едно предимство — те си много добре си подхождат. Тя чудесно го разбира, въпреки че той не разбира нито нея, нито останалите жени. Да добавим, че независимо от това, той я обича. Горкият стар Улф. Толкова объркан заради Бела и толкова влюбен в нея. Дори да искаше, не би могъл да престане да я обича. Дори ако тя си отреже косата или се побърка, той ще намери обяснение и извинение. Знаеш не по-зле от мен, че никога не би се влюбил в друга жена.
— Така е — съгласи се Джак. — Ако Бела днес, да не дава господ, умре, Улф ще остане да живее само с науката си. За него тогава не би имало нищо друго. — След кратко мълчание добави: — Случаят с Роби и лейди Ана същият ли е? Съдбата предопределила ли ги е един за друг? През всички тези години, откакто се разделиха, Роби не беше привлечен на друга жена.
Люсиен потрепери вътрешно от подобна представа, но отговори:
— Просто не разбирам какво става между тях. Заради лейди Ана Роби за малко не умря. Човек би трябвало да предположи, че ще я избягва, ще се помъчи да не му се налага да се виждат.
— Бих казал същото за теб и за лейди Клара, щом тя така силно те е наранила. Но и ти не успя да я отпратиш, въпреки че толкова се заканваше.
— Вярно е — съгласи се Люсиен — поне засега все още не мога.
— Може вие двамата с Роби да приличате повече на Улф, отколкото бихте искали да признаете — предположи внимателно Джак.
— Кой знае — измърмори Люсиен. — Но дали всеки не може да бъде поробен поне донякъде от друг човек. — Той погледна приятеля си. — Даже ти, Джак. И ти не си имунизиран срещу любов.
Джак присви очи.
— Лъки, Улф би ти обяснил, че някои теории са прекалено погрешни, за да бъдат следвани. И би имал право. Охо, виж, децата вече ще почнат надбягването. Лейди Клара нареди да им направят път.
Люсиен позволи на драго сърце на Джак да смени темата. Беше последният човек, който би искал да говори сега за любов и свързани с нея страсти. Той проследи погледа на Джак натам, където повече от дузина деца бяха застанали в редица в очакване на сигнала за старт. Разпозна Сара Хънингтън, видя решителния израз на красивото й личице. Беше интересно дете: нежно, хубаво и крехко като скъпа порцеланова ваза. Но притежаваше несъмнено и сила, и желязна воля. Роби беше очарован от това дете, макар Люсиен да подозираше причината — Ана Хънингтън е нейната майка. Все пак чичо му очевидно наистина се наслаждаваше на компанията на момиченцето и прекарваше с него много време, правеше с детето екскурзии из Лондон, понякога ги придружаваше и неговата майка. Люсиен и Клара бяха придружили Роби и госпожица Хънингтън в Кралската академия и Люсиен беше и развеселен, и трогнат от начина, по който Роби и детето разглеждаха, ръка за ръка, картините и със сериозна съсредоточеност си обръщаха взаимно внимание на една или друга творба. Роби открай време умееше да общува с деца, затова се беше справил толкова добре и с него — яростното десетгодишно сираче, — затова Люсиен често съжаляваше, че Роби няма свои деца.