Подозренията убиват

Палмър остави геврека и отпи от кафето си. Беше придобил загрижен вид.

— Кажете ми, господин Палмър, Хърбърт Мителдорфор знаеше ли кой е любовник на жена му?

Палмър преглътна с видимо усилие.

— Не мога да отговоря със сигурност — каза. — Все пак, Арлин смяташе, че той я подозира, макар да не бе сигурна дали знае кой съм аз. Бях клиент на фирмата, в която работеше. Един ден се срещнахме именно там. Това е единственият път, когато той ни е виждал заедно, поне доколкото ми е известно, а тогава срещата стана съвсем случайно. Всъщност Хърби ни запозна. Някаква искра прескочи между нас и аз я изчаках отвън да излезе, после я поканих на кафе…

— Колко време продължи връзката ви?

— Четири или пет месеца, май. Съвсем до… смъртта и.

— Писала ли ви е писма?

— Не.

— А имаше ли вашата визитна картичка?

— Не. Когато спите с чужда жена, не си давате визитката, действате предпазливо.

— Вие колко предпазлив бяхте?

— Много. Никога не съм ходил у тях, нито пък тя при мен. По онова време разполагах с офис в сградата „Шуберт“, тя обикновено идваше там. Имах малка спалня с душ. Иначе живеех в Скарсдейл, бях женен и оставах в града за по две-три нощи седмично.

— Обичахте ли я?

— Не, но я харесвах много. Чудесно момиче, с несполучлив брак.

— А тя обичаше ли ви?

— Мисля, че беше влюбена в идеята да се отърве от този брак — каза Палмър. — Знаеше, че и аз съм женен, но знаеше също така, че и моят брак е подкопан и искам да го приключа.

— Значи е гледала на вас като на потенциално спасение?

— Възможно е, но аз се стараех да я разубедя. Беше ми съвършено ясно, че разводът ще ми струва повече пари, отколкото имах. И бях съвършено прав.

— Споделяше ли с вас повече за брака си?

— Понякога, нали знаете как се държат жените в подобни ситуации?

— Не съвсем, бихте ли ми казали?

— Оплакваше се, че е много стиснат и педантичен във всяко отношение — за апартамента им, за неговите дрехи, дори за нейните дрехи. Изглежда много го е бивало да се оправя с пари, оплакваше се, че вече не притежава парите, които тя е донесла в семейството. А те не са били хич малко. Страхуваше се, че ако се разведе с него, няма да може да си ги върне, а с други средства не разполагаше. Родителите й бяха починали. Горе-долу това е всичко, което ми е казвала за него.

— Тя беше ли се консултирала с адвокат?

— Да, точно ден или два преди да бъде убита.

— Знаете ли името му?

Палмър се замисли.

— Знаех го, още тогава беше много известен адвокат по бракоразводни дела, сега е още по-прочут. От време на време срещам името му във вестниците.

— Добре ще бъде да си го припомните.

Палмър се втренчи в Стоун.

— Добре за кого? Какъв е вашият интерес в тази история?

— След освобождаването си от затвора, Мителдорфер изчезна. Аз се мъча да го открия.

— Защо?

— За да го върна в затвора.

— Голдсмит — изстреля Палмър.

— Брус Голдсмит ли?