Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— О, ще бъде — взе ръката й в своята. — Дори и когато след много, много години възрастта си каже думата, и тогава ще изглеждаш добре.
— Защо не си свалиш халата? — попита тя. — Приятно ми е да те гледам гол.
— Боя се, че може да се покапя със соса, а той е горещ.
— Страхливец.
— Така е, особено когато става дума за горещо ядене и нежни части от тялото ми.
— Май си прав. Не бих искала да пострадаш.
— Ти всъщност защо ме пожела? — попита той. — Любопитен съм, не си прося комплименти.
— Ами да речем, че и ти си красив като мен, по своему. Не че хубавите мъже са рядкост, но хубави и интересни не се срещат често. А ти защо ме пожела?
— Не мисля, че имах друг избор.
Тя се засмя звънливо.
— Май наистина нямаше. Отблъсква ли те моята настойчивост?
— Отвратен ли ти изглеждам?
Тя се засмя отново.
— Не, поне не на финала. Та да продължа — харесваше ми това, което през годините научавах за теб от Мери Ан. Дино не е много приказлив, той несъмнено нямаше да ни запознае.
— Според мен Дино гледа да избягва усложненията.
— Италианците обикновено не се стремят да избегнат усложненията — произнесе замислено тя. — Не е това. Просто той обича да държи личния си живот и приятелите си колкото може по-далеч от татко и от мен. Не ни одобрява.
— Както се изрази баща ти — имате различни философии.
— Татко те хареса — каза тя.
— И на мен той ми допадна.
— Когато поиска, направо е невъзможно да не го харесаш.
— Явно това ви е фамилна черта.
— От каква националност са предците ти? — попита тя.
— Англичани, и от двата рода.
— О, да, Барингтън звучи много английско, — тръсна глава тя. — Трудно ми е да повярвам, че си бил полицай.
— Така мислеха и в полицията. Всъщност не се вписвах в полицейското управление. Веднъж Дино каза, че нюйоркската полиция е нещо като масонска ложа, в която така и не бях приет.
— Разкажи ми за семейството си.
— И двата рода — Барингтънови и Стоунови, пристигат от Средна Англия в Масачузетс в началото на XVIII век и започват да се занимават с тъкачество. Били са доста заможни. Баща ми обаче нямал влечение да продължи семейния бизнес. Обичал да обработва дървото, не искал да се занимава с нищо друго. Неговият баща обаче настоял да започне да учи в Йейл. Майка ми пък я изпратили да следва изкуство в „Маунт Холиоук“. Когато по време на кризата през 1929-та година пазарът се срутил, фалирали и двете фамилии. Татко се преместил в Ню Йорк и там срещнал мама, която живеела в Гринуич вилидж и се занимавала с рисуване.
Познавали се от деца, а при новата си среща се влюбили един в друг. Татко обикалял от къща на къща, за да си търси работа. Най-сетне успял да открие малка дърводелска работилница и постепенно се утвърдил като майстор на мебели с добра репутация. Мнозина от приятелите им били с леви убеждения, по време на кризата татко всъщност става член на Комунистическата партия.
— Като се опитвам да пресметна, излиза, че сигурно не са били млади, когато си се родил ти.
— Така е, аз съм се появил малко неочаквано.
— И какво станало после с рода ти в Масачузетс?
— Предполагам, че лека-полека са се разпръснали. Татко го избягвали заради това, че е комунист, а майка ми я избягвали като жена на комунист. Доколкото зная, и от двата рода само една леля на майка ми продължила да поддържа връзки с тях. Тя беше така добра да ми завещае след смъртта си къщата в Търтъл бей.
— Като оставим настрана историята с комунизма — много достоен произход. Но мисля, че през 30-те години доста хора са се подлъгали да влязат в Комунистическата партия.
— Татко нито веднъж не е съжалявал за комунистическите си възгледи. Съжаляваше обаче, че партията им се оказала съвсем не това, което е очаквал. — Присви очи и попита: — Защо ли имам чувството, че ме разпитват, сякаш кандидатствам за някакъв пост?
— Може и така да е, но не става дума за пост, както си мислиш. Аз съм католичка, а баща ми е много набожен. Затова ми е позволено да имам само един съпруг.
— Не зная защо, но ми е трудно да си те представя със съпруг.
— И моят съпруг не можа да го направи, при това се отказа съвсем скоро след сватбата ни.
— Та, за какво беше интервюто с мен?
— Все още не съм решила — отвърна тя. — А ти защо не ме попита нищо за семейството ми?
— Нали ти казах, че съм ясновидец. Вече зная всичко, което ми е нужно.
— Когато си с италианка, не си прави шеги с тези неща. Ние ги приемаме много сериозно.
— Винаги ще зная за теб повече, отколкото ще ти се иска — каза Стоун с надеждата тя да повярва в тази лъжа. Стори му се, че в очите й проблесна боязън.