Подозренията убиват

— Обиждаш ме, Дино.

— А с Долче как ще се разбереш?

— Не съм убеден, че човек може да я вразуми.

— А така, започваш да загряваш картинката.

— В момента съм прекалено уморен, не ми се ще да мисля по този въпрос — въздъхна Стоун. — А и съм замаян от болкоуспокояващите, дано успея да се кача до спалнята преди да съм заспал.

— Да ти помогна ли? — предложи Дино.

— Няма нужда, ще се справя сам. — Стоун отвори вратата на колата и излезе под дъжда. — Лека нощ, Дино.

— Лека нощ, Стоун. Ще ти се обадя утре да ти кажа новините за Мителдорфер.

— Непременно.

Стоун затвори вратата на колата и бавно изкачи стълбището пред къщата. Усети, че няма да се справи понагоре и взе асансьора. Лекарствата го унасяха.

За негово учудване в спалнята светеше. Долче спеше гола, едва завита с чаршаф. Изглеждаше невинна и мила като сънено дете.

Измъкна ръката си от подвижната превръзка, съблече се безшумно и след като угаси светлината, се мушна в леглото до нея. Тя се размърда на сън и се протегна към него. Лъчите на нащърбената луна падаха върху лицето й.

— Добре ли си? — попита го в просъница.

— Нищо ми няма. Ти как се вмъкна тук?

Тя повдигна вежди.

— С дистанционното за гаражната врата. Докарах колата ти. Какво стана?

Усети, че ще я разсъни напълно, а нямаше никакво намерение да го прави. Погали я нежно и тя заспа отново.

— Утре ще ти разправям — прошепна съвсем тихо и се отпусна в прегръдката на съня.

Нямаше абсолютно никаква представа какво щеше да й каже утре.