Подозренията убиват

Брус Голдсмит приготвяше куфарчето с документите и извика:

— Ела при мен, Мили. — Секретарката влезе с бележник в ръка. — Къде отсяда Мойл?

— В хотел „Риц-Карлтън“, има резервация за стая на етажа на клуба.

— Смени я с апартамент, с голям апартамент, клиентът ни е с възможности. Поръчай и кола за мен за летището — „Мерцедес“, да не е „Линкълн“.

— Добре — записваше бързо момичето.

В кабинета влезе партньорът на Голдсмит, Лестър Мойл.

— Какво става тук, по дяволите?

— Аз поемам показанията в Сан Франциско — уведоми го Голдсмит.

— Имаш много здраве, клиентът си е мой!

— А кой ти го даде?

— Слушай, Брус, не зная що за игра играеш, но не приемам подобно високомерно отношение.

— Лес, млъкни и дай записките си на Мили. Хич не ми пука дали приемаш, или не приемаш. Аз поемам показанията.

— Това ми мирише на разрив, Брус — студено каза Мойл. — Омръзнаха ми твоите номера на капризна примадона. Искаш да ме накараш да напусна фирмата ли?

— Нямам нищо против, пикльо — отвърна презрително Голдсмит. — Надявам се, че помниш формулата — определяш дела си и се договаряме. Прати исканията си по факса в Сан Франциско.

— Вземам си клиентите обаче — каза Мойл.

— Вземаш ги друг път, я прочети договора. Излизаш сам и толкоз. Само ако се опиташ да си вземеш някой клиент, ще заведа дело срещу теб и ще те върна с години назад, знаеш, че мога да го направя. А сега, изчезвай от кабинета ми!

Мойл изпсува и излезе.

— Нещо друго? — попита Мили.

— Да, как се казваше клиентката, която преди две години се разведе със собственика на винарската изба? Тя май си върна моминското име.

— Мадлин Кохран.

— Точно така. Свържи ме по телефона с нея.

Мили отиде в секретарската стая и след малко телефонът на Голдсмит зазвъня.

— Свързах се — каза Мили.

Голдсмит се включи в другата линия:

— Мади? Как си, по дяволите?

— Добре съм, Брус, Изненадваш ме с това обаждане.

— Ами, бях малко на Западното крайбрежие, но сега неочаквано ме дърпат да давам показания в Сан Франциско, довечера пристигам. Да вечеряме заедно и да понаваксаме пропуснатото, а?

— О, Брус, ти все още си женен, нали?

— Малко ми остана, щом се върна, внасям молбата за развод. Това е истински ад. Ще ти разказвам довечера.

— Не ми се ще да се заплитам в нова история, Брус. Все още се чувствам гузна, че го направих по време на развода ми.

— Казах ти вече, Мади, свършено е. Страшно искам да те видя.

— Добре, добре. Къде и в колко часа?

— Седем и половина в „Риц-Карлтън“?

— В кой ресторант?

— Аз ще отседна в апартамент, ще вечеряме в него.

— Много си лош, Брус.

— До скоро, миличка — Брус затвори и се изхили. — Мили, свържи ме с жена ми. — След малко телефонът иззвъня. — Елън? Слушай, тук стана голяма история.

Лес Мойл преди малко напусна фирмата и ми натресе да давам едни много важни показания.

— Ох, Брус, не се измъквай от днешното парти — ужасена каза жена му. — Правя го в твоя чест, не за себе си.

— Зная, скъпа, много съжалявам, но след като Лес ме изостави, само аз мога да свърша работата.