Подозренията убиват

39

Стоун изкара колата от гаража и направи справка по телефона за номера на Брус Голдсмит. Спомни си, че по едно време бяха станали съперници за едно момиче, което в крайна сметка той бе спечелил. После набра цифрите. — „Голдсмит, Крейвън и Мойл“ — отговори женски глас.

— Свържете ме с Брус Голдсмит, моля. Търси го Стоун Барингтън.

— Наш клиент ли сте, господин Барингтън?

— Не. Негов стар познат. Кажете на господин Голдсмит, че трябва да говорим веднага, въпросът не търпи никакво отлагане.

— Изчакайте момент.

Докато се обади Голдсмит обаче, на Стоун му се наложи да почака доста време.

— Здравей, Стоун, с какво мога да ти бъда полезен? — каза припрян глас.

Стоун веднага си спомни, че Брус Голдсмит вечно беше припрян.

— Здравей, Брус, как я караш?

— Не мога да се оплача. С какво мога да ти бъда полезен?

— И аз не се оплаквам.

— Нямам много време, Стоун. Казвай какво има?

— Спомняш ли се една жена на име Арлин Мителдорфер, идвала е при теб за развод?

Настъпи дълго мълчание.

— На линията ли си още, Брус?

— Защо е всичко това, Стоун?

— Приемам, че си я спомняш. Сигурно си спомняш и друго — че ден или два след като е идвала при теб, е била убита.

— Откъде знаеш?

— Задавам много въпроси. Интересува ме дали по време на срещата ви ти е говорила нещо за съпруга си.

— Сега се сетих, ти го арестува. Знаеш много добре, че не ми е позволено да разисквам това с теб; разговорът ни не подлежеше на разгласяване, иначе още тогава щях да ти се обадя.

— Тя е мъртва от дванадесет години, Брус, конфиденциалността на тогавашния разговор сега не е проблем.

— Държа записките от онези години в Куинс, ще ми отнеме седмици, докато ги намеря.

— Не ми трябват записките ти, Брус. Просто искам да знам какво си спомняш от разговора с нея. Мителдорфер е пуснат от затвора и аз се опитвам да го открия. Надявам се да науча от теб нещо, което да ми свърши работа.

— Не си спомням кой знае какво.

— Тя е била хубава жена, Брус. Сигурен съм, че помниш срещата с нея отлично.

— Не мога да видя причина, поради която да наруша конфиденциалността, за да ти помогна.

— Нека тогава ти изтъкна една такава причина, Брус. Изглежда Хърбърт Мителдорфер е тръгнал да кръстосва Ню Йорк и да убива хора, които смята, че са го ядосвали в миналото, а понякога и техни приятели. Засега труповете са шест, продължаваме да броим. Ако ти навремето си й дал съвет в негова вреда — в което не се съмнявам, той може да ти е много ядосан.

Този път последва съвсем кратко мълчание.

— Заведох я на обяд — започна Голдсмит. — Тя беше прекрасна и хич не възразявах да ме видят с нея. Каза, че мъжът й е прибрал парите, дадени от баща й, че иска да се разведе и да си ги върне. Интересуваше се дали това е възможно. Отговорих й съвсем положително. Спомням си, че ставаше дума за три-четири милиона долара и подарен от баща й апартамент за сватбата им. Страхуваше се, че съпругът й може да прибегне към насилие. Посъветвах я да се изнесе от апартамента им и веднага да подаде молба за развод. Уверих я, че в много кратък срок ще възвърна собствеността й върху апартамента и тя ще може да се премести там още по време на делото. Обеща, че ще ми се обади пак, но така и не я чух повече.