Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Ще отида да си измия ръцете — прошепна. — Ти се отпусни, връщам се веднага.
Чу затварянето на вратата на банята, седна и наметна халата върху себе си. Какво ставаше? Подобно нещо не му се бе случвало. Помисли, че момичето ще поиска твърде щедро заплащане, което не бе планирал. Когато ставаше от масажната маса, за да вземе портфейла си, момичето излезе от банята.
Брадичката му увисна и той онемя. Пред него стоеше усмихната Долче Бианки.
— Доволен ли сте от масажа, сър? — попита тя.
— Аз… аз… — Вярвам, че останахте доволен. Ще пийна нещо. Да донеса ли и за теб?
— Виж в бокса — каза той. — Донеси и за мен от същото.
Тя тръгна към хола, а той се загледа подир нея, като се мъчеше да си върне самообладанието. След малко тя донесе бутилка шампанско и две чаши.
— Седни спокойно — каза, като отвори бутилката, — не бива да правиш резки движения веднага след масажа.
Стоун седна и пое от нея бокала с шампанско.
— Ти как…
— Получих съобщението ти и пристигнах веднага. Не си направих труда да се обаждам на рецепцията, качих се направо горе и когато масажистката ми отвори, за две стотачки бързо се съгласи да изчезне.
Той се поокопити и вдигна чашата:
— За неочакваните удоволствия!
Тя се засмя.
— По-приятни от тях няма — и отпи от виното.
— Да, несъмнено си пълна с изненади — каза той, все още неспособен да мисли за нещо друго.
— Така си е — съгласи се тя. — Никога не го забравяй.
Освен това съм много дръзка. Искам ли нещо — никога не се колебая.
— Нямам никакви основания да не ти вярвам — каза той, — но откъде знаеше, че няма да падна от масата от изненада?
— Имам нестандартни способности, долавям ги тези неща — намигна му тя.
— И аз си падам малко телепат. Искаш ли да ти гледам на ръка?
— Защо не?
Двамата оставиха на масата чашите си, той взе ръцете й и се взря в линиите на дланите й.
— Виждам, че имаш много талантливи ръце.
Тя посрещна думите му с весел смях и каза:
— За това не се нужни телепатични умения.
— Като млада си била глупава, но сега си поумняла.
— Е, явно Дино ти е разказал за женитбата ми.
— Виждам, че вършиш полезни работи — продължи той. — Ти си от хората, които се раздават. Работата ти е да даваш.
Тя го погледна някак странно.
— Карай нататък — каза.
— Работата ти е свързана по някакъв начин с изкуството. Но не мога да кажа, че си човек на изкуството. Поскоро помагаш на един такъв човек, впрочем, виждам, че са повече от един. И някакви пари са намесени, те дават възможност на художниците да продължават да работят.
Черните й очи се присвиха. Изглеждаше смутена.
— Картини, има много картини — на различни места са, може би в музеи. Виждам също и някаква връзка с телевизията, може би изкуство по телевизията.
Тя се опита да издърпа ръцете си, но той ги задържа.
— Усещам тръни — продължи той. — Някакво име, което има нещо общо с тръни и шипки2.
Този път тя рязко издърпа ръцете си.
— Стига! Спри този цирк.
Стоун сви рамене.
— Просто имам пророчески способности. Надарен съм.
— Откъде знаеш всичко това?
— Усетих го — отговори той.
Тя се засмя.
— За момент ме накара дори да ти повярвам. — Тя отпи от шампанското, наведе се към него и го целуна. — Длъжник си ми.
— Да, предполагам, че в това отношение съм — отвърна той.
— Не съм свикнала да чакам дълго да ми платят, винаги държа да си прибера дълговете с лихвите.
— Така изглежда справедливо.
Тя се изправи и разкопча ципа на роклята си. Дрехата се свлече и тя я прекрачи. Беше без сутиен, само по чорапи с колан и бикини. Свали бикините и пристъпи към него.
Той понечи да стане, но тя го задържа и го възседна.
Притегли главата му към себе си и парфюмът й изпълни ноздрите му.
— Първа вноска на изплащането — каза тя закачливо.
Стоун си плати честно. За миг през главата му мина въпроса в какво ли се забърка, но тази тревога се изпари бързо.
37
Келнерът изпълни поръчката им, подреди масата и отвори две бутилки бяло вино.
— Вечерята чака — викна Стоун на Долче, която се гримираше.
Тя излезе от банята все още в оскъдното си облекло и се настани до масата.
Стоун опита виното и сипа в чашите.
— Мисля, че за първи път през живота си ще вечерям с жена, облечена единствено с чорапи, колан и бикини — каза.
Тя вдигна чашата си за тост:
— За първото от преживяванията, които ни предстоят!
— Пия за това — отвърна Стоун и също вдигна чашата си. Започнаха вечерята със спагети със сос от омари. — Ти си невероятно красива жена.
— Зная — съгласи се тя. — Нека да не ти прозвучи арогантно, но са ми го казвали прекалено често и зная, че е истина. Сигурно няма да е вечно, но…
2
Фондацията се нарича „Брайъруд“, briar (англ.) означава шипка — Б. пр.