Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Спа ли с нея, Брус?
— Това едва ли има и най-малката връзка с разговора ни.
— Може и да има, ако е признала на мъжа си. Съпругите обичат да изплюват подобни камъчета по време на семейни караници.
— Да, е, добре, чуках я. Обядвахме в малък хотел в Сикстис, а по онова време държах в него една стая.
— Нещо друго каза ли ти за семейния си живот, каквото и да било?
Голдсмит помисли малко.
— Да, сещам се, подозираше съпруга си, че има и друга жена, че е двуженец.
— А спомена ли къде е тя или коя е?
— Не, ние вече… се бяхме разгорещили и повече не стана дума за това. Ако ми се беше обадила пак, щях да я попитам, разбира се.
— Разбира се.
— Стоун?
— Да?
— Да се озъртам ли?
— На твое място, Брус, направо бих изчезнал от града. Всъщност аз правя точно това.
— Не затваряй, Стоун — каза Голдсмит и се обади на секретарката си: — Мили, кажи на Мойл, че аз ще се явя вместо него за показанията в Сан Франциско. Прехвърли самолетния билет на мое име. Полетът беше в два часа, нали? Не ме интересува какво казва, прави каквото аз ти казвам. — После се върна към разговора със Стоун: — Благодаря ти, приятелю, оценявам жеста ти да ме предупредиш.
— И аз оценявам спомените ти — каза Стоун, чувстваше се някак омърсен. Затвори слушалката и се обади на Дино. Караше на север по магистралата „Со мил ривър“.
— Бакети — отговори Дино.
— Стоун се обажда. Възможно е да ти се обади човек на име Палмър, който…
— Преди малко ми се обади.
— Значи си наясно?
— Има си хас. Научи ли нещо друго?
— Да. Арлин Мителдорфер се е срещала с адвокат за развода точно преди да бъде убита. От него разбрах за подозренията й, че Хърби е имал и друга жена.
— Преди нея?
— Едновременно с нея.
— Хърби е бил двуженец?
— Възможно. Не зная дали преди време данните за бракосъчетанията са били компютризирани, но май си заслужава труда да направим проверка. С голямо удоволствие бих си поприказвал с другата госпожа Мителдорфер. Не е изключено точно тя да го крие в момента.
— Ще се заема с това — каза Дино.
— Пътувам за Кънектикът. Ще ти дам телефония си номер там, днес следобед ще бъде действащ. — Продиктува му и номера си в колата: — За всеки случай, ако ти потрябвам до час и половина.
Беше ведър и хубав пролетен ден; дърветата се кичеха с нови зелени корони и Стоун напредваше с удоволствие по извиващата се магистрала „Со мил ривър“.
Набра номера на домашния си телефон и натисна кода за записващото устройство. Отговори му механичен тембър: Имате две съобщения. Първото: „Здравей, аз съм Долче. От «Карлайл» казаха, че си напуснал. Нямам представа за плановете ти за уикенда. Ако нямаш такива, обади се и ще организираме нещо интересно.“
Второто: „Стоун, обажда се Ванс Колдър. Надявам се, че си добре. Ние с Арингтън ще прекараме уикенда в Голямата ябълка. Ще ни бъде много приятно да обядваме заедно, ако си свободен. Ще ни бъде драго да се видим с теб, освен това, разбира се, ще видиш и бебето ни. Обади се, моля.“ — Беше продиктувал и телефонния номер.
Стоун остана без дъх. Знаеше, че все някога ще дойде времето и за това, но не очакваше да се появят в Ню Йорк толкова скоро. Вътрешно не беше уверен, че ще може да се справи със срещата, а тъй като беше напуснал града, реши, че има удобно извинение, за да не ги посети. Набра техния номер.
Прехвърляме разговора ви — произнесе записан глас.
Прозвучаха няколко сигнала, телефонът зазвъня и се обади жена. Не беше Арингтън.
— Ало?
— Мога ли да говоря с Ванс Колдър, моля?
— Кой го търси?
— Казвам се Стоун Барингтън, обаждам се по негово искане.
— Момент.
След малко Ванс взе слушалката.
— Как си, Стоун? — попита с бодър глас.
Опита се да влезе в неговия тон.
— Чудесно, Ванс, как сте вие с Арингтън и бебето?
— Прекрасно. Ще можем ли да вечеряме заедно през уикенда?
— Би било чудесно, Ванс, наистина, но в момента ти се обаждам от колата, отивам на село.
— Къде по-точно?
— Купих една малка къща във Вашингтон, щат Кънектикът.
— Виж ти какво съвпадение, ние сега сме в къщата ми в Роксбъри, а това е първото село до Вашингтон.
Стоун не знаеше, че Ванс има къща в Кънектикът.
— Божичко, Ванс, точно днес се премествам и…