Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Добре, но можеш да отделиш няколко часа за гостите си.
— По това време ще съм в Сан Франциско, скъпа.
— Господи, колко ще отсъстваш?
— Поне седмица, а може и повече. Голяма работа е, за много пари.
— Брус, през уикенда семейство Уилардс ще ни гостуват в Истхемптън! Трябва да се видиш с тях.
— Ще им се обадиш и ще им обясниш ситуацията, нали? През целия уикенд ще работя с клиента, имам да наваксвам много по това дело. Проклет да е Мойл, дето ми сви този номер!
— Боже, как ще гледам в очите гостите си довечера?
— Ще се оправиш, мила, нали знаеш, че в тези работи няма по-добра от теб в Ню Йорк?
— Но нали ще се върнеш за училищното представление? Елън играе главната роля и държи непременно да я видиш.
— На всяка цена, ако успея. Слушай, приготви ми чантата. Всички неща, както обикновено, и смокинга.
— Смокинг? Нали става дума за даване на показания?
— Клиентът ми иска да ме запознае с много важни хора през другата седмица. Може да изскочи нещо голямо.
— Мразя те — каза тя.
— Зная как се чувстваш сега, мила, но ще се реванширам. Какво ще кажеш за едно пътуване до Тоскана през лятото? А, би ли оставила багажа ми долу при портиера? Бързам за летището и нямам време да се качвам горе.
— Добре, добре! — тресна тя слушалката.
Голдсмит позвъни на секретарката си.
— Мили, обади се в Пебъл Бийч, че утре в два следобед ще отида на чай, запази ми в „Ин“ хубав апартамент, с гледка към океана. Ако се наложи, говори с управителя и му кажи, че е за мен. Повикай колата и предупреди Майк непременно да сложи стиковете за голф в багажника, ако не са там и се обади в Пебъл Бийч да ми приготвят комплект стикове „Калуейс“, от титановите, нищо друго.
— Приготвила съм папката с показанията. Нещо друго?.
— Мисля, че друго няма — Голдсмит затвори телефона и веднага се обади на лекаря си. Отговори секретарката.
— Здравей, скъпа, как си?
— Чудесно, господин Голдсмит.
— Слушай, имам голяма молба — следобед отиваме с жена ми в Сан Франциско, нещо като втори меден месец. Би ли се обадила там до хотела „Риц-Карлтън“, да ги попиташ за някоя аптека и да им се обадиш да ми изпишат рецепта за виагра?
— Разбира се, колко?
— Е, една-две дузини трябва да стигнат, ха-ха-ха! Помоли да ги занесат в хотела.
— Ще имам грижата. Приятно прекарване с госпожа Голдсмит.
— Не се безпокой, с твоя помощ точно така ще стане. До скоро. — Голдсмит затвори куфарчето си, грабна сакото и се запъти към вратата. — Майк докара ли колата?
— Да, стиковете са в багажника.
— Добре. Една, може би и две седмици ще отсъствам. Обади се и отмени всички ангажименти, които търпят отлагане или мога да оправя по телефона или с факс. Крейвън да поеме другите. Кажи му за напускането на Мойл. Между другото, щом Лес отиде да обядва, прибери папките от бюрото и от куфарчето му, заключи с катинарче кантонерката с делата и прибери неговия „Ролодекс“ в сейфа ми, ясно? — Не изчака да получи отговор, а грабна папката с показанията и изхвърча от кабинета.
— Ясно ми е, лайно ненадминато — промърмори Мили.
Голдсмит слизаше с асансьора преизпълнен с вдъхновение. За нула време се беше отървал от адвоката съдружник, който наблягаше прекалено много върху морала, беше се измъкнал от скучна вечеря и ужасен уикенд, беше си уредил една-две седмици почивка в любимия си град и в Пебъл бийч, както и една страхотна мадама, на която не можеше никога да се насити. Чувстваше се много доволен от себе си.
Майк го чакаше на завоя, задната врата на луксозното БМВ беше отворена. Голдсмит му даде да сложи двете куфарчета в багажника и се настани на задната седалка.
Шофьорът затвори неговата врата и мина зад автомобила.
Голдсмит погледна наляво и забеляза един линкълн опасно близко — на не повече от пет сантиметра от новото му БМВ 7501. Натисна копчето за сваляне на страничното стъкло и изкрещя на шофьора на линкълна, който бе на сантиметри от него:
— Да те вземат дяволите! Само да ми одраскаш колата, ще си видиш задника в съда!
Шофьорът спокойно се обърна към него и повдигна нещо, което заприлича на Голдсмит на къса черна тръба. Нямаше време дори да трепне, когато за последно чу едно глухо фффът!
41
Стоун се отби за ключа от къщата си в офиса за недвижими имоти на Клем във Вашингтон Депо, което беше на километър и половина от Вашингтон Грийн. Каролин Клем го посрещна радушно и му подари бутилка доброкачествено шампанско и полезен за всеки собственик на къща списък с имената на търговци, сервизи, градинари и тем подобни.
После мина през магазините и се снабди с храна за уикенда, кашон с различни марки вино, десетина бутилки твърд алкохол и шейкър за коктейли. Изпълнен с все по-силна възбуда, най-сетне изкачи хълма, зави наляво към църквата и след още сто и петдесет метра отмина редицата от вечнозелени дървета и стигна до входната алея на къщата си — първата къща, която сам бе успял да купи през живота си.