Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Значи Вашингтон, а? Не разбирам. Сигурен бях, че в Лас Вегас ще намерим…
— Почакай малко, Док — веднага го прекъсна Майлс. — Има и още нещо, което се разбра едва вчера. Изглежда невероятно, но може някак си да се свърже с това, че онзи човек се намира във Вашингтон.
Той се разрови в куфарчето си и измъкна от там един изписан на машина лист.
— Ето виж. Следователите ми подхвърлиха това, когато им казах, че искам да знам всичко, което могат да научат за някакво си говорещо куче. Май някой измежду тях има връзки в жълтата преса. Чуй само. Някакъв си човек, който живеел в Удънвил, Вашингтон — забележи, мястото е същото — се опитал да сключи сделка с Холивудски наблюдател за сто хиляди долара в брой при условие, че им достави едно уникално интервю и снимки с истинско говорещо куче!
— Абърнати! — веднага възкликна Бен. Майлс сви рамене.
— Възможно е.
— Споменават ли името му? Имам предвид на кучето?
— Не. Само на мъжа. Дейвис Уитсел. Той е дресьор на кучета и шоумен. Но и той живее в Удънвил, където онзи Ард Ри има укрепен замък. Как ти се струва?
Бен се поприведе напред, мисълта му трескаво работеше.
— Съвпадението е твърде голямо, за да е случайно. Но от друга страна, какво ли ще прави Абърнати при онзи Уитсел, а не при Ард Ри? А и защо ние с Уилоу се озовахме тук? Дали Куестър пак е сбъркал магията и ни е изпратил в Невада, вместо във Вашингтон? По дяволите! Май трябва да се благодаря, че не ни е прехвърлил направо в Тихия океан! — той вече беше започнал да си говори на глас и Майлс изумено го наблюдаваше. Той му се усмихна. — Не се тревожи, просто се опитвам да разбера цялата тази каша. Ти много ми помогна, Майлс. Благодаря ти. Майлс сви рамене.
— Пак заповядай. А сега ще ми кажеш ли какво всъщност става?
Бен изгледа своя стар приятел и най-сетне кимна с глава.
— Ще се постарая. Ти заслужаваш това. Искаш ли чаша Гленливет, докато поговорим?
Майлс изпи едно уиски, след това още едно и още едно, докато Бен се опитваше да му обясни историята на Абърнати и изчезналия медальон. Това, разбира се, изискваше донякъде, макар и съвсем бегло, да опише Отвъдната земя, а това от своя страна наложи да разкаже някои странични обстоятелства. Бен не разказа всичко на Майлс, особено нещата, които бяха свързани с опасности, защото знаеше, че това само ще накара Майлс да се тревожи. Уилоу излезе от банята и Бен поръча вечерята. Майлс постепенно започна да се отпуска в присъствието на силфидата и тя пред него и те се заприказваха най-сетне като хората. Повечето от нещата, които Майлс имаше да каже на силфидата, я оставиха озадачена и много от нещата, които тя му каза, го накараха да онемее — но те все пак се разбраха. Вечерта напредваше, повечето въпроси получиха своите отговори и светлинните надписи озариха казината и салоните на фона на нощните небеса.
Най-накрая Уилоу отиде да си легне и Майлс и Бен останаха сами. Бен сипа бренди от барчето и те седнаха един до друг, загледани през прозореца.
— Имаш ли къде да отседнеш? — запита след малко Бен. — Не се сетих да проверя.
Майлс кимна с поглед, който беше далечен и отсъстващ.
— Един-два етажа по-долу. При обикновените граждани без благороднически звания. Наех апартамента заедно със самолетните билети.
— Добре, че ми напомни — и Бен се изправи. — Веднага трябва да се обадя на летището, за да си резервирам билет за утре.
— Вероятно до Вашингтон? Бен кимна.
— Къде е това Удънвил? — обърна се той назад, за да попита през рамо Майлс, докато отиваше към телефона.
— Северно от Сиатъл — Майлс се изтегна. — Направи резервация за трима.
Бен се спря.
— Почакай малко, ти няма защо да идваш. Майлс само въздъхна.
— Разбира се, че ще дойда. Ти какво си мислиш, Док? Че ще се откажа точно когато започва да става интересно ли? А и много е възможно да ти потрябвам. Вече нямаш всички онези връзки, които имаше на времето. А аз имам — да не говорим за кредитните карти и парите.
Бен поклати глава.
— Не зная какво да кажа. Всичко това може да се окаже опасно, Майлс. Кой знае какво ни заплашва в лицето на Майкъл Ард Ри? Не ми е приятно…