Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Така ще излезе, че само Бел Иблис, който е корелианец, е отхвърлил предложението — добави Дизра. — А и като се направят на корелиански отбранителни кораби, ще бъде естествено да няма звездни кръстосвачи или крайцери.
— Освен това не забравяй — каза Тирс, — че поне засега не искаме Пелаеон да се откаже напълно от идеята за капитулация. Ако излезе, че Бел Иблис отхвърля предложението му без официално съгласуване, следващият ход на адмирала е да потърси друг, към когото да отправи официалното си предложение. Това ще отнеме време, което е в наша полза. По-важното е, че ще го принуди да напусне Песитин преждевременно. Дори полковник Вермел да е успял да съобщи доста, преди да го пленят при Моришим, има вероятност Пелаеон и Бел Иблис да се разминат.
— Хубаво ще бъде — небрежно подхвърли Дизра, грижливо криейки изненадата си.
Не се бе сещал за последния резултат, преди Тирс да каже за разминаването, но нямаше намерение да го показва пред двамата. Бившият гвардеец бездруго бе прекалено самоуверен, а Флим не проявяваше нужната според мофа почит към вишестоящите. — Междувременно, както каза майор Тирс, нашата гозба има нужда от още малко разбъркване. Готови ли сме вече за метежа на Ботауи?
— Почти, ако не и съвсем — отвърна гвардеецът. — Ще използваме отряда на Навет, според мен най-добрите провокатори.
— Нужни са ни запомнящи се размирици — каза Дизра.
— Ще им наредя да са в готовност.
— Трябва да задействаме и другите законсервирани групи — продължи Тирс. — Не сме в състояние да изработим съвсем точни планове, но трябва да имат готовност, когато му дойде времето.
— Е, да — тихо каза мофът. — Ако истинският Траун командваше операцията, щеше да я разчете до минута.
— Трябва да дадем най-доброто, на което сме способни — отвърна майорът. — И да се доверим на враговете си да запълнят празнините вместо нас. А аз ще отида до Яга Минор с надеждата да открия нещо.
— Дано да е полезно — обади се Флим и стана. — Но едно нещо ме притеснява. Какво е търсил Скайуокър в базата на Карвилу?
— Както казах и на Зотип, опитвал се е да намери връзка между тях и нас — отговори му Дизра. — Не се притеснявай, няма да успее.
— Но…
— Освен това притеснението ти е неуместно — прекъсна го Тирс. — Съвсем скоро няколкото клонинги и разни пършиви пиратски шайки ще бъдат последна грижа за бунтовниците.
ГЛАВА 11
Вратата се плъзна настрани и Карде се появи в командния отсек на „Волният Карде“.
— Здравейте, господа — каза той. — Как сме?
— Страхотно, шефе — отвърна Данкин и извъртя креслото си пред румпела, за да го погледне. — Почти стигнахме системата Носкен… още няколко минути.
— Добре — Карде пристъпи към него и хвърли бърз поглед към другите членове от екипажа… — Какво правиш тук, Хшиши? — попита той младата тогорианка, седнала в креслото пред сензорите.
Тя се обърна към него:
— Данкин ме помоли да поема сензорите — мяукащата й тогорианска реч напълно съответстваше на котешкото й присъствие. — Каза, че било време да добия малко практика на мостика.
Карде погледна към Данкин, съсредоточен сега в уредите на командното табло. Макар почти да не виждаше лицето му, долавяше насмешката му.
— Сигурно е така — съгласи се Карде и отново огледа мостика.
Върху лицето на Одонл, седнал в креслото на втория пилот, се четеше същото изражение, дяволито гледаше и контролиращият работата на двигателите Пормфил въпреки неподвижността на керестианското му лице. Дори Чин, достолепен като родоначалник спрямо новобранците в екипажа, полагаше сериозни усилия да не прихне.
— Правила ли си скоро оценка на статуквото според основните показатели? — попита Карде, отново обръщайки се към Хшиши.
Жълтите й тогориански очи сякаш леко помръкнаха.
— Не, главатар — отговори тя. — Ще направя, ако желаеш.
— Ако обичаш — кимна Карде. — Информационният чип с основните показатели е в компютърната зала.
— Слушам — каза Хшиши и изпъна гъвкавото си тяло, прекоси с тихо подраскване на котешките си нокти помещението и излезе.
— Е, господа — меко каза Карде, след като вратата се затвори. — Трябва ли да гадая?
— Нищо особено, шефе — с неубедителна невинност се обади Данкин. — Тя никога не е била при Терик. Помислих си, че на излизане от хиперпространството гледката точно оттук ще е най-добра.
— Аха — кимна разбиращо Карде. — И се питахте колко високо ще подскочи?
— Ами… да, донякъде може би — призна Данкин.
— Един вид окончателно приобщаване към бандата — добави Одонл.
— Ясно — каза командирът и огледа всички. Смееха се открито. — И сигурно никой от вас не е помислил, че стряскането на тогорианец по този начин съвсем не е безопасно.