Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Намръщена, Никол спря и слезе от седлото. Потупа животното по запотената шия, прегледа го и установи, че в подковата на предното му ляво копито се е забило малко камъче. Тя го измъкна с тревога — опасяваше се, че може да е било там през цялото време, което означаваше сериозна контузия за коня й. След един по-обстоен преглед обаче установи с облекчение, че копитото почти не е наранено; камъчето явно се беше заклещило скоро в подковата и не след дълго всичко щеше да бъде наред.
— Ти беше невероятен, скъпи — промълви тя и го погали по муцуната. — Просто невероятен. — Образът на херцога завладя мислите й.
Обърна се и с изненада установи, че ездачите са изчезнали. Няма значение, щеше да намери обратния път. Пое юздите на коня и го поведе напред.
Херцог Клейбъроу кипеше от гняв. Доловил настроението на ездача си, жребецът му пристъпваше от крак на крак и неспокойно мяташе глава. Наистина не бе виждал по-добра ездачка от Никол Шелтън, но тя беше и безразсъдна глупачка. Най-голямото му желание в момента бе да я сграбчи за раменете и да я разтърси здраво, докато не я принуди да си признае, че не е била права.
Всички усещаха настроението му и не смееха да го заговорят, затова херцогът яздеше сам, встрани от групата. Смях и разговори изпълваха простора и отекваха в гората, но той не долавяше и дума от възбудените разкази за лова. Той просто беше много ядосан.
Колкото и невероятно да звучеше, тя не му се бе подчинила. Беше й наредил да се върне отзад, а тя само се изсмя и се втурна напред. В този момент херцогът не се сещаше за никой, бил той мъж или жена, който не би изпълнил негова команда.
Беше истинско чудо, че при това стремглаво препускане Никол не се нарани сериозно и не предизвика сериозен инцидент. В този спорт той беше виждал много ужасни инциденти, дори при внимателна езда. Безразсъдството обикновено завършваше пагубно. Хора си чупеха вратовете, загиваха. Едно младо момче се бе парализирало напълно. Ако продължаваше по този начин, някой ден тя също щеше да стане жертва на своето безумие. Дори ако яздеше по мъжки, пак щеше да бъде опасно. А тя яздеше странично. Това бе лудост!
Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Пулсът му още препускаше, адреналинът му се беше покачил. Не можеше да отпъди образа й от съзнанието си — прекрасна, стройна, гъвкава амазонка, която се носи като вихър със засияло от радост лице. Още чуваше необуздания й, луд смях. Още я чувстваше до себе си, сякаш продължаваха да яздят един до друг като подгонени от демони. През тялото му премина тръпка.
Тя наистина яздеше като амазонка. Трябваше да признае, че беше великолепна. Не се съмняваше, че и в леглото щеше да бъде не по-малко великолепна. Точно в този момент я желаеше толкова силно, че беше готов тутакси да я отвлече в гората и да утоли безумната си жажда.
Пое още няколко големи глътки въздух, за да преодолее най-мъчителното състояние, в което беше изпадал някога. Не почувства облекчение, затова се обърна да я зърне. За негова изненада Никол не се виждаше никъде.
Херцогът веднага обърна коня си и се отправи към дамите, които яздеха последни в колоната.
— Къде е лейди Шелтън?
Изненадани, те се обърнаха назад.
— Не зная, Ваша светлост — каза графиня Аръндейл. — Само преди миг беше зад нас.
Ейдриън се намръщи и подкара назад, за да я намери. Чудеше се какво ли се е случило сега. След пет минути я видя надолу по пътя, там, където гората още не беше свършила. Тя водеше коня си без изобщо да бърза. Насочи се право към нея. Никол го видя и въздухът помежду им се нажежи до червено.
— Какво се е случило? — попита той рязко.
— В подковата му е влязъл камък.
Херцогът мигновено се смъкна от коня си и се опита да се концентрира върху проблема. Подаде юздите на коня си на Никол, без да промълви и дума. Пръстите им се докоснаха. Той тихо изруга, коленичи до големия черен кон и повдигна копитото му.
— Не е толкова лошо, но не бива да го яздиш сега. — Едва сега се осмели да вдигне поглед към нея.
Никол стоеше неподвижно. Бузите й бяха поруменели от слънцето и вятъра, а очите й блестяха като сребро.