Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Какво става тук, Дийкстра?
— Още ли не си се досетил? — Шпионинът вървеше до него, тримата реданци ги следваха. — Кажи ми честно, вещерю, как стана така, че се появи тук?
— Страх ме беше латинките да не изсъхнат.
— Гералт — погледна го Дийкстра накриво, — затънал си до гуша в лайната. В момента си изплувал и си държиш главата над повърхността, но краката ти още не са достигнали дъното на помийната яма. Някой ти подава ръка за помощ, рискувайки да се изцапа и да засмърди. Престани с тези глупави шеги. Йенефер те изпрати, нали?
— Не. Йенефер спи в топлото легло. Успокои ли се?
Огромният шпионин се обърна рязко, хвана вещера за раменете и го притисна към стената на коридора.
— Не, не се успокоих, проклет глупако — изсъска той. — Нима още не си разбрал, тъпако, че порядъчните, верни на кралете магьосници тази нощ не спят? Че изобщо не са си лягали? В топлите легла спят подкупените от Нилфгард предатели. Изменниците, които сами подготвяха пуч, но за по-късно. Те не знаеха, че плановете и намеренията им са разкрити. И точно в момента ги измъкват от топлите легла, бият ги с боксове по зъбите, слагат им белезници от двимерит. С предателите е свършено, разбираш ли? Ако не искаш да отидеш на дъното заедно с тях, престани да се правиш на идиот. Вчера вечерта Вилгефорц вербува ли те? Или може би Йенефер е направила това още по-рано? Говори! По-бързо, защото лайната вече започват да ти влизат в устата.
— Тараторът, Дийкстра — напомни му Гералт. — Отведи ме при Филипа. Спокойно, достойно и без авантюри.
Шпионинът го пусна и отстъпи крачка назад.
— Да вървим — каза студено той. — По тези стълби нагоре. Но ще си довършим разговора. Обещавам ти.
Мястото, където се събираха четирите коридора, при поддържащите свода колони, беше осветено от газени лампи и магически кълба. Тук се тълпяха реданци и магьосници. Сред последните бяха членове на Съвета — Радклиф и Сабрина Глевисиг. Сабрина, както и Кейра Мец, беше с черни мъжки дрехи. Гералт се досети, че в извършващия се пред очите му пуч страните могат да бъдат различавани по облеклото.
Наведена над тяло, лежащо в локва кръв, на колене на пода седеше Трис Мериголд. Гералт позна Лидия ван Бредеворт. По косата и по копринената рокля. Не би я разпознал по лицето, защото това вече не беше лице, а ужасяваща маска с оголени до средата на бузите зъби и деформирана, счупена и накриво зараснала долна челюст.
— Покрийте я — сухо нареди Сабрина Глевисиг. — Когато умря, илюзията се разсея… По дяволите, покрийте я с нещо.
— Как се случи това, Радклиф? — попита Трис, отдръпвайки ръка от позлатената дръжка на кинжала, стърчащ под гърдите на Лидия. — Как можа да се случи? Нали нямаше да има трупове!
— Тя ни нападна — измънка магьосникът, навеждайки глава. — Когато извеждаха Вилгефорц, тя се нахвърли върху нас. Настана суматоха… Сам не знам как стана… Това е собствената й кама.
— Покрийте й лицето! — Сабрина бързо се извърна. Когато видя Гералт, хищните й очи заблестяха като антрацити. — А този откъде се взе тук?
Трис мигновено скочи и се хвърли към вещера. Гералт видя дланта й пред очите си, после нещо проблесна и наоколо се спусна мрак. Усети ръка на яката си, която рязко го дръпна.
— Дръжте го, ще падне — гласът на Трис беше неестествен, в него се долавяше престорен гняв. Тя отново го дръпна така, че той за миг се оказа до нея.
— Прости ми — чу той бързия й шепот. — Така трябва.
Хората на Дийкстра го подхванаха.
Той раздвижи глава. Прехвърли се от зрението на останалите сетива. В коридорите цареше суматоха, въздухът често се раздвижваше, донасяше миризми. И гласове. Сабрина Глевисиг ругаеше. Трис я уговаряше. Вонящите на казарма реданци мъкнеха по пода безсилно тяло, шумолеше копринена рокля. Кръв. Мирис на кръв. И мирис на озон. Мирис на магия. Възбудени гласове. Крачки, нервно потропване на токчета.
— Побързайте! Всичко това продължава прекалено дълго! Вече трябваше да сме в Гарщанг! — Филипа Ейлхарт нервничеше. — Сабрина, намери бързо Марти Содергрен. Ако трябва, я измъкни от леглото. Гедимдейт е зле. Най-вероятно е получил инфаркт. Нека Марти се заеме с него. Но не й казвай нищо — нито на нея, нито на този, с когото спи. Трис, намери Дорегарай, Дрителм и Кардуин и ги отведи в Гарщанг.
— Защо?
— Те представят тук неутралните крале. Нека информират Етайн и Естерад за нашата акция и резултатите й. Ще ги съпроводиш. Трис, имаш кръв по ръцете! Кой?