Време на презрение

— Оковете го — нареди тя кратко. В ръцете й издрънчаха белезници, направени от синкав метал.

— Да не си посмяла да ми слагаш това! — извика Теранова. — Да не си посмяла, Мец! Аз съм член на Капитула!

— Беше. Сега си най-обикновен предател. И ще бъдеш третиран като предател.

— А ти си смотана курва, която…

Кейра отстъпи крачка назад, замахна и го удари с всички сили с юмрук в лицето. Главата на магьосника полетя назад и за миг на Гералт му се стори, че ще се откъсне от шията му. Теранова се отпусна в ръцете на хората, които го придържаха, от носа и устните му потече кръв. Магьосницата не го удари втори път, макар че беше замахнала. Вещерът забеляза месинговия блясък на бокса в ръката й. Не се учуди. Кейра беше ниска и слаба, не би могла да нанесе такъв удар с невъоръжена ръка.

Той не помръдна. Бандитите го държаха здраво, а острието на корсека продължаваше да опира в гърдите му. Гералт не беше сигурен, че би помръднал, дори ако беше свободен. Просто нямаше да знае какво да прави.

Реданците щракнаха белезниците на извитите назад ръце на магьосника. Теранова закрещя, започна да се дърпа, приведе се, захриптя в опит да повърне. Гералт се досети от какво са направени белезниците. Това беше сплав от желязо и двимерит — рядък минерал, притежаващ свойството да потиска магическите способности. Това потискане беше съпроводено с доста неприятни за магиците странични ефекти.

Кейра Мец вдигна глава и отметна косите си от челото. И в този момент видя Гералт.

— А какво прави той тук, по дяволите? Как попадна тук?

— Попадна — отвърна равнодушно Дийкстра. — Има талант да попада където не трябва. Какво да го правя?

Кейра се навъси и тропна с токчето на ботуша си.

— Задръж го. Сега нямам време.

Тя бързо излезе, последвана от реданците, влачещи Теранова. Светещото кълбо заплува подир магьосницата, но вече настъпваше утрото, бързо ставаше светло. По знак на Дийкстра хората му пуснаха Гералт. Шпионинът се приближи и погледна вещера в очите.

— Запази пълно спокойствие.

— Какво става тук? Какво е това…

— И пълно мълчание.

Кейра Мец се върна след малко и не беше сама. Съпровождаше я светлокосият магьосник, когото предишната вечер бяха представили на Гералт като Детмолд от Бан Ард. Когато видя вещера, той изруга и удари юмрук в дланта си.

— Проклятие! Това онзи същият ли е, когото си е харесала Йенефер?

— Той е — потвърди Кейра. — Гералт от Ривия. Проблемът е, че не знам как стоят нещата с Йенефер…

— И аз не знам — сви рамене Детмолд. — Във всеки случай, той вече е забъркан. Видя твърде много. Отведете го при Филипа, тя ще реши. Оковете го.

— Това не е необходимо — изрече бавно Дийкстра. — Аз отговарям за него. Ще го отведа, където трябва.

— Чудесно — кимна Детмолд. — Защото нямаме никакво време. Да вървим, Кейра, горе нещата се усложняват.

— Ама че са разгорещени — промърмори реданският шпионин, гледайки подир излезлите. — Нямат опит, там е цялата работа. А държавните преврати и пучовете са като таратора. Той трябва да се яде студен. Да вървим, Гералт. Й помни: спокойно, достойно и без авантюри. Не ме карай да съжалявам, че не позволих да те оковат или вържат.