Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Сигурно смятате, че всички мразят човек като мен. Колкото и да е странно, случаят не е такъв. Получавам писма, картички и подаръци от места, които не са нищо повече от точка върху картата. Според някои момчета съм герой. Нямат и представа от живота ми, но въпреки това. Има жени, които искат да се омъжат за мен и да ме излекуват с любовта си. Луда работа.
Надъханите християни пък са си наумили да поработят върху мен. Идват от всякакви вероизповедания и без вероизповедание, явно привличам мнозина. От време на време получавам дрънканиците на онези от „Ню Ейдж“20. Пращат ми дипляни, брошури, записи. „Нека помогнем на наранената ти душа, като в най-тъмните часове пролеем Светлина!“ Гръмки думи! Уж твърдят, че посланието им е за всички, а са готови да качат на кладата всеки, който не тръгне с тях. Но пак изпитват обич към такива като мен. Просто не могат да ни се наситят. Толкова силно е желанието им да вкарат грешниците в правия път и да отбележат точки пред Бога. Ние сме техните билети за Рая. Ние, отрепките на земята — нечестивите, грешните.
Веднъж се появи и една журналистка, слаба като вейка, но се обличаше добре: къси поли, дълги секси крака и така нататък. Дойде ми няколко пъти на свиждане, уж беше на моя страна. „Можеш да си сигурен, Алекс, просто искам да разбера историята и да запозная обществеността с проблема, като напиша за теб.“
Колко благородно! А после взе, че написа най-гнусната статия. Че съм бил пропаднал още като дете. Заради майка си, която ме била разглезила, нали съм бил най-големият син. „Това е типичен пример за патриархалните традиции в Близкия изток“… Дрън-дрън-дрън. Толкова се подразних, че повече не съм разговарял с журналист. Всъщност не се вълнуват от истината. Единственото, което искат, е да те вместят в историята, която вече е в главата им.
Писали са и доклади, дори дисертация в един лондонски университет. А веднъж един политик ме използва, за да заклейми всички имигранти мюсюлмани. „Този човек е олицетворение на имигрантите, които очевидно са несъвместими с основните постулати на европейската цивилизация“ — заяви той. За всички тези хора аз съм невидим. Както и майка ми. Ние сме просто случай, който използват за свои си цели.
Вратата на кабинета се отваря и надзирателят Андрю поглежда навън.
— Я, кой е дошъл!
Дръпва се и ме оставя да вляза. Кабинетът се е променил съществено. Беше различен по времето на Мартин, но пък Мартин беше различен човек. Всички го уважавахме.
Андрю сяда на бюрото и отваря досие. Очевидно моето.
— Виждам, роден си през 1962 година — подхваща той. — Ние с теб сме връстници, родени сме в един месец. Представяш ли си?
Юнус е Лъв, Есма — Дева, аз съм Скорпион. Както и надзирателят Андрю.
— Знаеш ли, твърдят, че имало два вида Скорпиони — продължава той. — Първите тровят другите, а вторите тровят себе си. — Андрю ме гледа така, сякаш се чуди дали съм изключението, което се вмества и в двете категории. — Тук пише, че многократност № затварян в карцера. Често си се сбиеш. Кибритлия! Да видим, счупил си носа на затворник, нападнал си надзирател на изпитателен срок. О, и си изпотрошил пръстите на друг затворник. Цели четири — Андрю мълчи и ме оглежда. — Ух, сигурно е боляло.
Присвива ме под лъжичката.
— Как го направи, Алекс? Сложи му пръстите върху твърда повърхност и ги счупи наведнъж, или ги огъна един по един?
Знам какво прави. Напомня ми кой съм бил… и още мога да съм. Животът ми тук се състои от две фази. В началото бях проблем за всички. Няма как иначе да го опиша. Преливах от гняв, от омраза, място не можех да си намеря. После дойде вторият стадий, в който, общо взето, се намирам и до днес. Още разгневен и вбесен, но се владея повече от хората наоколо.
— Размазах му ръката с парче бетон — обяснявам.
— Точно така — кима Андрю, сякаш ми е признателен. — Ами надзирателят? Там какво стана?
— Сдърпахме се малко.
Онзи си го изпроси. Бутна ме силно, да види колко ще изтърпя. Опита се да ме прекърши по време на обиска — наричаше ме как ли не, предизвикваше ме. Имах бръснач в четката си за зъби и разрязах половината му лице. После го прехвърлиха в друг затвор. Чувам, че белегът още му стои.
20
New Age — Древно учение, обединяващо източни и западни метафизични традиции. — Б.р.