Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Но вашата Династия не е последната. Моята е — каза Хелън: цялата истина започваше да й просветва.
— Никой не знаеше за теб. Преди около две десетилетия имало „Последен сблъсък“ между Династиите. Всичките четири Династии се нападнали помежду си, всяка от тях — опитвайки се да унищожи другите. Тиванската Династия спечелила и се смяташе, че другите три — Династията на Атрей, Атинската Династия, и Римската Династия — са напълно заличени. Но макар да се смятало, че всички останали са мъртви, Атлантида не била възродена и боговете не се завърнали. Баща ми, леля ми и чичо ми смятаха, че ние възпираме войната, като отказваме да се присъединим към Тантал и неговия култ. Мислехме, че трябва да сме ние, защото се предполагаше, че не е останал никой друг. — Ариадна си пое дълбоко дъх и погледна Хелън. — Но през цялото време си била ти. По някакъв начин майка ти те е скрила тук, запазила е вашата Династия, която и да е тя, и е попречила на войната да започне. Тя — чрез теб — освен това е попречила на Тантал да завладее Атлантида.
Хелън остана да седи безмълвно за миг, осъзнавайки колко много невероятно силни полубогове искаха смъртта й. Стоте братовчеди вярваха, че ако Тиванската Династия е обединена и е единствената Династия от Потомци, останала на Земята, нейните представители ще станат богове, а животът на Хелън беше единствената пречка по пътя им. Животът й беше също и единственото нещо, което пречеше на олимпийците да се върнат на Земята и да започнат кой знае коя поред Световна война. Следователно семейство Делос трябваше да я защити, дори и всички до един да загинеха в името на тази кауза. А ето, че тя отказваше да се бие. Нищо чудно, че Хектор я мразеше.
— Съжалявам — каза Хелън накрая, толкова смазана от собствения си егоизъм, че в гласа й почти нямаше емоция. — Твоето семейство застава на моя страна срещу собствените си роднини.
— Твоето бреме е по-тежко — каза Ариадна, като хвана ръката й. Канеше се да каже още нещо, но беше прекъсната от Пандора, която влетя в съблекалнята, за да ги търси.
— Хей! Ще се наложи ли да карам някого до болницата? — попита тя, шегувайки се само наполовина. — Отвън има ужасно много кръв.
— Не, тя е добре — отвърна Ариадна със смях, като се изправи.
Нещо все още тревожеше Хелън. В историята, която Ариадна й беше разказала току-що, имаше празнина.
— Кой е бил? — попита внезапно Хелън, като вдигна поглед към озадаченото лице на Ариадна. — Във версията на историята, която са ни преподавали, Одисей измамил троянците с огромен дървен кон. Всички знаят за Троянския кон. Но ти каза, че някой е предал Троя, и не мисля, че го спомена по погрешка.
— Надявах се, че няма да подхванеш този въпрос — каза Ариадна, с вид, сякаш се удряше мислено. — Не е имало дървен кон. Това е хубава приказка, но нищо повече. Одисей е бил замесен, това е вярно, но всичко, което направил, било да убеди Елена да използва красотата си, за да заплени стражите, и те да отворят портите през нощта. Само толкова е било нужно. Затова ние, Потомците, никога не кръщаваме децата си на нея. За нас да кръстиш дъщеря си Хелън, е все едно християнин да нарече детето си Юда.
Когато се прибра, Хелън мина бързо покрай баща си и се качи горе, като заяви, че иска да се оттегли по-рано. Написа си домашното, а след това се застави да легне, но не можеше да заспи. Мозъкът й продължаваше да пресява всичко, което Ариадна й беше казала този следобед, като например колко ли много трябва да я е мразела майка й, за да й даде такова прокълнато име, но най-вече мислеше за култа на Стоте братовчеди. За да отклони вниманието си от мисълта колко много хора искаха смъртта й, за да могат да живеят вечно, тя се измъкна от леглото и се опита да полети.
Опита се да насочи мислите си към по-леки неща, после — по-нависоко. Опита се дори да го направи уж случайно, като се престори, че се спъва, но всичко, което успя да направи, беше да подскача нагоре-надолу, докато баща й не изкрещя нагоре към стълбите да спре да се прави на клоун.