Любов под гибелна звезда

Зевс също се съгласил. Заклел се във водите на река Стикс, че ако Потомците сложат край на войната — не го било грижа как — боговете ще се оттеглят на Олимп и ще оставят света на мира. Но преди да скрепи клетвата си, поискал уверение, че подобна ужасна война няма да заплашва Олимп никога повече. Според него извършеното от гърците обединяване на Династиите на Потомците, за да се бият срещу троянците, едва не унищожило Олимп. Зевс искал да бъде сигурен, че подобно обвързване няма да се повтори никога повече. Когато скрепил с печата си примирието и дал нерушимия си обет, че олимпийците ще напуснат Земята, той се заклел също и да се върне и да заличи Потомците от лицето на Земята, ако Династиите някога се обединят отново.

— Звучи като това, което станало в края на Втората световна война, когато Съюзниците си поделили Германия — отбеляза Хелън. — Разкъсали страната, с надеждата да избегнат Трета световна война.

— Много подобно е на това — съгласи се Ариадна. — Богините на съдбата са обсебени от цикличността и повтарят едни и същи модели отново и отново по цял свят — особено когато въпросът опира до Голямата тройка — война, любов и семейство. — Ариадна замълча за миг, вглъбена в някаква мрачна мисъл, преди да довърши историята. — Както и да е, Троя била предадена от един от своите хора и опожарена до основи, и след няколко месеца на объркване, хитрини и разплата — по-голямата част от които са описани в „Одисея“ — олимпийците най-сетне напуснали Земята. Зевс се заклел, че ако Династиите някога се обединят отново, той ще се върне и Троянската война в общи линии ще започне отначало.

— А тя свършила някъде точно преди пълното унищожение на цивилизацията — каза Хелън, като се опитваше да си представи какво би означавало „краят на цивилизацията“ сега. — Ако Троянската война е била толкова унищожителна, когато се е водела само с мечове и стрели, какво би станало с днешните оръжия?

— Да. Минавало ни е през ума — Ариадна отмести очи и заби поглед в скута си. — Ето защо моето семейство — баща ми, чичо Кастор и леля Пандора — се отделиха от останалата част от Тиванската династия. Дори Тантал да е прав, дори ако обединението е ключът към безсмъртието, не мислим, че си заслужава пълното унищожаване на Земята.

— Твърде много е да се откажеш от такова нещо. Искам да кажа, очевидно е правилно, но безсмъртието… — Хелън поклати глава при тази мисъл. — И Тантал и Стоте братовчеди просто ви оставиха да си тръгнете? — попита тя невярващо.

— Какъв избор имаха? Не могат да ни убият, защото сме роднини, но напоследък започнаха да ни заплашват, опитвайки се да ни вкарат насила отново в лоното си, и някои от нас — добре де, Хектор — започнаха да се съпротивляват. Той си търсеше схватки, захапвайки стръвта, когато го наричаха страхливец, задето не иска да се бие с боговете. Според нашата традиция, да убиваш собствените си роднини е най-ужасният възможен грях, а той беше толкова близо до това, Хелън. Моето семейство напусна Испания, защото Хектор се забърка в ужасна схватка и едва не загина, но по-лошото беше, че едва не уби някой от собствената си кръв. Няма прошка за човек, който убива кръвен роднина — каза Ариадна приглушено.