Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Разбира се — с уважение каза Мълиган, — стига още да мислите така.
— Ако искате да знаете коя е единствената причина, която ме връща там, ще ви я кажа: не мога да се насиля да изоставя на провала цялото величие на света, всичко, което беше мое и ваше, което е направено от нас и още си е наше по право, защото не мога да повярвам, че е възможно хората да откажат да видят, че могат да останат слепи и глухи за нас завинаги — при условие, че истината е на наша страна и техният живот зависи от това да я приемат. Те все още обичат живота си и това е непокварената останка от умовете им. Докато хората искат да живеят, аз не мога да изгубя битката си.
— А искат ли? — меко каза Хю Акстън. — Наистина ли искат? Не, не ми отговаряйте сега. Знам, че отговорът на този въпрос е най-труден за разбиране и за приемане от всички ни. Просто вземете този въпрос там, със себе си — като последна предпоставка, която трябва да проверите.
— Напускате ни като приятел — отбеляза Мидас Мълиган — и ние ще се борим с всичко, което направите, защото знаем, че грешите, но няма да обвиняваме вас.
— Ще се върнете — каза Хю Акстън, — защото вашата грешка е от незнание, а не от морално несъвършенство, не е отстъпление пред злото, а само последното действие, поради това, че сте жертва на собствената си добродетел. Ще ви чакаме и, Дагни, когато се върнете, ще сте открила, че никога не е било необходимо да има конфликт между желанията ви — такъв сблъсък на ценности като този, който понесохте толкова добре.
— Благодаря — отвърна тя и притвори очи.
— Трябва да обсъдим условията за вашето заминаване — каза Голт. Говореше безстрастно, като бизнесмен. — Първо трябва да ни дадете дума, че няма да разкриете тайната ни или каквато и да е част от нея — нито нашата кауза, нито нашето съществуване или това на долината, нито къде сте била през последния месец, на когото и да е във външния свят, по което и да е време и с каквато и да е цел.
— Давам ви думата си.
— Второ, никога не трябва да се опитвате да откриете тази долина отново. Не бива да идвате тук без покана. Ако нарушите първото условие, това няма да ви изложи на сериозна опасност. Ако нарушите обаче второто, ще ви изложи. Нашата политика не позволява да се оставяме на милостта на добрата воля на друг човек или на милостта на обещание, което не може да бъде изпълнено принудително. Нито пък можем да очакваме да поставите нашите интереси над собствените си. Тъй като вярвате, че поведението ви е правилно, може да дойде ден, в който да намерите за необходимо да доведете враговете ни в тази долина. Ние няма да ви предоставим възможност да го направите. Ще бъдете изведена оттук със самолет, с вързани очи, и то на достатъчно голямо разстояние, за да не сте в състояние да намерите отново пътя.
Тя наведе глава.
— Прав сте.
— Самолетът ви е поправен. Искате ли да го получите, като подпишете чек от сметката си в банката на Мълиган?
— Не.
— Тогава ще го задържим до момента, в който решите да платите. Вдругиден ще ви отведа с моя самолет на място извън долината и ще ви оставя в близост до друг транспорт.
Тя кимна.
— Добре.
Вече беше тъмно, когато напуснаха къщата на Мидас Мълиган. Пътят към къщата на Голт минаваше през долината, покрай дома на Франсиско, и тримата се прибраха заедно. Няколко осветени прозореца плуваха в мрака и първите поточета влага се стичаха бавно по стъклата, като отсенки от далечно море. Вървяха мълчаливо, но звукът от стъпките им, слети в един-единствен, равномерен ритъм, беше като реч, която трябваше да се улови, без да се въплъщава в друга форма. След известно време Франсиско каза:
— Нищо не се променя, само срокът се удължава, а последната отсечка винаги е най-трудна, — но все пак е последна.
— Надявам се — каза тя. След миг повтори тихо: — Накрая е най-тежко.
Обърна се към Голт.
— Може ли да помоля за нещо?
— Да.
— Ще ми позволите ли да тръгна утре?
— Щом искате.
Когато след известно време Франсиско заговори, сякаш се обръщаше към неизречения въпрос в нейния ум — гласът му звучеше като отговор:
— Дагни, и тримата сме влюбени — тя вдигна рязко глава към него — в едно и също нещо, независимо в каква форма е. Не се чуди защо не усещаш граници помежду ни. Ти ще бъдеш една от нас, докато си влюбена в релсите и локомотивите си, и те ще те върнат обратно при нас, без значение колко пъти ще губиш пътеката. Единственият човек, който не може да бъде спасен, е човекът без страст.