Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Моргенес отново се закиска и задъвка брадата си, докато пристъпът премине. Саймън стоеше неподвижен като камък, с намръщено лице, без да е сигурен дали това е комплимент, или обида. Накрая докторът се успокои, изправи се и тръгна към бъчонката с бира. Една солидна глътка завърши процеса на успокояването и той се обърна усмихнат към Саймън.
— Ох, Саймън, благословен да си! Не позволявай дрънкането и хвалбите на другарите на крал Елиас и на неговите главорези да те впечатляват толкова. Имаш пъргав ум — е, понякога — и притежаваш заложби, за които нищо не знаеш — все още. Научи каквото можеш от мен, ястребче, и от други по пътя си, които ще могат да те научат на нещо. Кой знае каква съдба те очаква? Към славата има много пътища. — Той вдигна чашата си и отпи още една глътка.
След като хвърли поглед към Моргенес, за да се убеди, че речта му не е била просто още една подигравка, Саймън най-после си позволи свенлива усмивка. Харесваше му да го наричат „ястребче“.
— Съжалявам, че ви излъгах. Но след като имам пъргав ум, защо не ме научите на нещо важно?
— Например? — попита Моргенес и усмивката му угасна.
— Ами не знам. Магия… или нещо такова.
— Магия! — изсъска Моргенес. — Само това ли ти е в ума, момче? Да не мислиш, че съм някакъв долнопробен магьосник или евтин придворен фокусник, че да те уча на номера? — Саймън мълчеше. — Все още съм ти ядосан, задето ме излъга — прибави докторът. — Защо трябва да те възнаграждавам?
— Ще върша всяка работа, която ми възложите, по всяко време — каза Саймън. — Даже ще измия тавана.
— Хайде стига — каза Моргенес. — Недей да ме тормозиш! Виж какво, момче, зарежи това увлечение по магията и цял месец ще отговарям на всички твои въпроси, без да записваш нито един от тях. Какво мислиш, а?
Саймън го изгледа, ала не каза нищо.
— Добре тогава, ще ти дам да прочетеш моя ръкопис за живота на Престър Джон — предложи докторът. — Спомням си, че ме помоли за това един-два пъти.
Саймън го погледна по-настойчиво.
— Ако ме учите на магия — каза той, — всяка седмица ще ви нося по един от сладкишите на Джудит и по кана тъмно пиво от килера.
— Ето! — каза докторът тържествуващо. — Виждаш ли? Виждаш ли, момче? Толкова си сигурен, че магическите трикове ще ти донесат сила и късмет, че си готов да откраднеш и да ме подкупиш, за да те обучавам на тях. Не, Саймън, не мога да се пазаря с тебе за това.
Саймън отново се ядоса, ала само въздъхна дълбоко и се ощипа по ръката.
— Защо сте толкова непреклонен, докторе? — попита той, когато се успокои. — Защото съм кухненски прислужник ли?
Докторът се усмихна.
— Макар да работиш в кухнята, момче, ти не си кухненски прислужник. Ти си мой помощник. Не, нямаш недостатъци, освен възрастта и неопитността си. Просто не осъзнаваш за какво ме молиш.
Саймън се отпусна на стола и промърмори:
— Не разбирам.
— Именно. — Докторът сръбна още една глътка бира. — Това, което наричаш „магия“, е само поведението на нещата в природата, природни стихии, също като вятъра и огъня. Те се подчиняват на природни закони, ала тези закони са трудни за изучаване и разбиране. Някои може никога да не бъдат разбрани.
— Но защо не ме научите на законите?
— Поради същата причина, поради която не бих дал запалена факла на невръстно дете, седнало върху купа сено. Детето — без да се обиждаш, Саймън — не е подготвено за отговорността. Само тези, които са изучавали дълги години множество дисциплини, могат да започнат овладяването на Изкуството, което толкова те привлича. Дори и тогава те не са напълно подготвени да управляват някаква сила. — Старецът отпи отново, избърса устни и се усмихна. — Когато най-после се научим да използваме Изкуството, ние сме вече достатъчно стари, за да знаем, че не бива да го правим. То е твърде опасно за младите, Саймън.
— Но…
— Ако кажеш: „Но Приратес…“, ще те ритна — каза Моргенес. — Казах ти веднъж, че е луд, или поне се държи като луд. Той вижда само властта, която може да бъде постигната с усвояването на Изкуството, и не се интересува от последствията. Попитай ме за последствията, Саймън.
Той вяло попита: