Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Съжалявам.
Докторът закрачи из стаята, като отвързано животно.
— Де да можех да се досетя за какво ще използваш това писмо! — сумтеше той. — Какво си мислеше? И защо, защо реши, че трябва да ме излъжеш?
В известен смисъл Саймън бе доволен, че вижда доктора разстроен — загрижеността на Моргенес го радваше. От друга страна обаче изпитваше срам. Някъде вътре в него (колко Саймъновци имаше там?) седеше един спокоен и заинтригуван наблюдател, който чакаше да види кое чувство ще надделее.
Краченето на Моргенес започна да го изнервя.
— Какво ви интересува? — извика Саймън на стареца — Това е моят живот, нали? Глупавият живот на един кухненски прислужник! Пък и така или иначе не ме взеха… — смотолеви той недоволно.
— И трябва да си благодарен — остро каза Моргенес. — Да си благодарен, че не са те взели. Що за живот е това? Да се мотаеш из казармите и да играеш на зарове с безмозъчни глупаци в мирно време; да те секат, да те пробождат със стрели и да те тъпчат конските копита по време на война. Не знаеш, глупаво момче такова, че да си прост пехотинец на бойното поле, заедно с всички тези високопоставени рицари, е по-лошо, отколкото да си топка с пера на игрите по случай Деня на жената. — Той се извърна и застана лице в лице със Саймън. — Знаеш ли какво са направили Фенгболд и неговите рицари във Фолшайър?
Младежът не отговори.
— Запалили целия квартал на вълнопроизводителите — това направили. Изгорели всички: мъже, жени, деца. Само защото не искали да предадат овцете си. Фенгболд заповядал да напълнят коритата за дезинфекция на овцете с вряло масло и изпържил вътре водачите на гилдията. Шестстотин от собствените му поданици били посечени, а той и неговите войници се завърнаха в замъка с песен на уста! Това ли са хората, към които искаш да се присъединиш?
Сега Саймън наистина се ядоса. Усети как лицето му пламва и се уплаши, че ще избухне в плач. Безстрастният наблюдател в съзнанието му беше изчезнал.
— И какво от това? — изкрещя той. — Кой го е грижа! — Явната изненада на Моргенес от необичайното му избухване го накара да се почувства още по-зле. — Какво ще излезе от мен? — попита той и яростно се плесна по бедрото. — Нищо героично няма в кухненската работа, нищо героично няма сред камериерките… и нищо героично — тук, в тази мрачна стая, пълна с глупави… книги!
Разстроеното лице на стареца най-после отприщи бента; Саймън избухна в сълзи, избяга в другия край на стаята и се хвърли ридаещ върху моряшкия сандък, и притисна лицето си в студената каменна стена. Някъде отвън тримата млади свещеници пееха химни в нестроен пиянски хор.
Дребничкият доктор моментално се озова до него и неловко го погали по рамото.
— Хайде, момчето ми, стига… — каза той объркано. — Какви са тези приказки за слава? И ти ли си прихванал тази болест? Да ме вземат дяволите, какъв сляп идиот съм! Трябваше да го предвидя. Тази зараза е проникнала дори в твоето простодушно сърце, нали, Саймън? Съжалявам. Необходима е силна воля или опитно око, за да може човек да види грозната същност под външния блясък. — Той отново погали Саймън по ръката.
Саймън нямаше представа за какво говори докторът, ала гласът му му действаше успокояващо. С изненада усети, че гневът му намалява — ала съзнанието за слабостта му го накара да седне и да бутне настрана ръката на стареца. После неумело изтри мокрото си лице с ръкава на жилетката си.
— Не знам защо съжалявате, докторе — каза Саймън и се опита гласът му да прозвучи твърдо. — Аз съжалявам… че се държах като дете.
Той стана и малките очи на доктора го проследиха, докато пресече стаята и стигна до дългата маса, където спря и прокара пръст по купчината отворени книги.
— Излъгах ви и се изложих — каза той, без да вдига поглед. — Моля ви, простете глупостта на един кухненски прислужник, докторе… момче от кухнята, което си бе въобразило, че може да бъде нещо повече от това.
В мълчанието, което последва тази смела реч, Саймън чу Моргенес да издава странни звуци — да не би да плачеше? Ала миг по-късно всичко се изясни: Моргенес се кискаше. Не, смееше се и се опитваше да прикрие смеха си зад широкия си ръкав.
Саймън бързо се извъртя, с пламнали като въглени уши. Моргенес улови за миг погледа му, после отклони поглед. Раменете му потръпваха от смях.
— О, момче… момчето ми! — изхриптя накрая той и протегна ръка, за да спре побеснелия Саймън. — Спри! Не се ядосвай. Ти ще се затриеш на бойното поле! Ти трябва да бъдеш велик благородник и да печелиш победите си на масата за преговори, които са винаги по-значими от победите на бойното поле — или да бъдеш уредник на Църквата и да спасяваш вечните души на богатите и съгрешилите.