Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Чак към един следобед от дупката се подаде едно подозрително носле. В този момент Саймън, яхнал напет жребец, минаваше през вратите на Фолшайър, а от прозорците върху него се сипеха цветя. Внезапното раздвижване привлече вниманието му и той затаи дъх, тъй като нослето беше последвано от останалата част на зверчето: малка сива котка с къса козина и с бяло петно, което се спускаше от дясното око до брадичката. Момчето стоеше съвсем неподвижно, но котката — само на три лакътя от него — внезапно се стресна от нещо, изви гръб и присви очи. Саймън се уплаши, че го е видяла, ала не помръдна. Котката внезапно се придвижи напред и скочи от извития сенчест ръб на покрива към едно широко огряно от слънцето място, Саймън гледаше със задоволство как намери едно камъче, бутна го и то се затъркаля по плочките, после го настигна и ловко го спря с лапичка. След това повтори забавлението.
Известно време той наблюдаваше котешките лудории, докато един неуспешен скок не го накара да издаде местоположението си — котката се хлъзна и с предните си лапи се спря в една нащърбена плоча, преобърна се презглава в пукнатината между аспидните плочи и остана да лежи там и отчаяно да върти опашка. Той не успя да сдържи смеха си и прихна; зверчето подскочи, преобърна се във въздуха, стъпи на крака, хвърли светкавичен поглед към Саймън и хукна към дупката си. Това отчаяно бягство го накара да избухне в нов пристъп на смях.
— Заплес! — извика той след изчезналото животинче. — Заплес, заплес!
Докато пълзеше към отвора на дупката, за да изпее малка песничка за покривите, камъните и самотата на сивата котка, която — струваше му се — щеше да го изслуша с интерес, нещо привлече погледа му. Той сложи ръцете си на ръба на покрива и надигна глава, за да погледне. Повеят на вятъра разроши косата му.
На югоизток, далеч зад покрайнинните на Ерчестър и земите над Кинслах, в ясното мариско небе се носеше размазано тъмносиво петно, сякаш някой бе прокарал мръсния си палец по току-що боядисана стена. Вятърът разнасяше петното, ала отдолу се издигаха още по-тъмни кълбета, твърде гъсти, за да ги разпръсне дори най-силният вятър. Над хоризонта на изток надвисваше черен облак.
След продължително объркване той осъзна, че това, което вижда, е дим, замърсяващ светлото чисто небе.
Фолшайър гореше.
10. Крал Бучиниш
Два дни по-късно, в утрото на последния ден на марис, докато Саймън отиваше на закуска заедно с другите прислужници, една тежка черна ръка се стовари на рамото му и го спря. За един ужасяващ, нереален момент мисълта му полетя назад към съня му за тронната зала и тромавия танц на малахитовите крале.
Оказа се обаче, че тази ръка е облечена в износена черна ръкавица без пръсти. А и собственикът й не беше от черен камък, въпреки че щом вдигна очи и видя пред себе си лицето на Инч, изненаданият Саймън си помисли, че Господ е пренебрегнал недостига на жива материя, когато е правил този човек, и в последния момент е прибавил като заместител някакво безжизнено и безплътно вещество.
Инч се наведе и приближи косматото си лице до лицето на Саймън; даже дъхът му сякаш миришеше повече на камък, отколкото на вино, лук и други обичайни неща.
— Докторът иска да те види. — Той се облещи. — Веднага.
Другите кухненски прислужници се отдръпнаха, докато минаваха покрай Саймън и едрия Инч, оглеждаха ги с любопитство и продължаваха по пътя си. Саймън ги изпращаше с отчаян поглед, докато се гърчеше в опит да се измъкне от захвата на тежката ръка.
— Добре. Идвам веднага — каза той, извъртя се внезапно и успя да се освободи. — Само да взема малко хляб, та да похапна пътьом. — Забърза по коридора към трапезарията на слугите и хвърли бегъл поглед назад. Инч стоеше на същото място и го наблюдаваше със спокойните си очи на бивол, пасящ в ливада.
Когато след малко се появи с комат хляб и парче меко бяло сирене, Саймън с изненада установи, че Инч още го чака. Запъти се към жилището на Моргенес и едрият мъж тръгна редом с него. С плаха усмивка момчето му предложи от храната си, ала Инч само я погледна с безразличие и не каза нищо.
Вървяха по набраздената от следи на колела суха земя на средния двор и се разминаваха с групи монаси-писари, които извършваха ежедневните си преходи между Канцеларията и Архивната зала. Инч се изкашля, сякаш се канеше да заговори. Саймън, който в присъствието на този човек се чувстваше толкова неудобно, че дори мълчанието го изнервяше, го погледна с очакване.